Къде отиваш, пътнико?

Автор: Ивинела Самуилова

Коментари: 37

Издател Хермес
Брой страници 272
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 271 грама
Размери 13x20
ISBN 9789542613497
Баркод 9789542613497
Категории Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 14.95 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 8.45 лв.

Човек без вяра е като пътник без посока

Открила, че както в любовта, така и в живота човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история за Ади тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.

Всичко започва в деня, когато Ади „случайно“ се натъква на мъртвец малко след като в ръцете на Алексей, нейния необикновен приятел психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не й дава покой, на Ади й се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва „часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото й упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път на Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в сърцето си.

Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.

Това пътешествие до края на света наистина помага на Ади не само да разбере къде отива, но и да срещне отново най-добрия спътник по Пътя на живота – Бог.

от Ани / дата: 03 ное 2014

Толкова еднакви като стил, емоция, дори като правопис и пунктуация, коментари! Дайте малко разнообразие!

от Меги / дата: 13 окт 2014

Прочетох книгата! Някак от само себе си се отварят очите на Душата, защото е написана на езика на сърцето. Друг начин няма,.... Тази книга ( за мен) не се чете! Тази книга се Изживява!
- " никой не тръгва да търси Бог, ако вече не го е намерил"......
За всички, чиято религия е - Любовта!

от Галина Спасова / дата: 05 сеп 2014

Всеки извървява своя път в момента, в който е напълно "узрял" за това - нито по-рано, нито по-късно:) Може да изглежда като низ от случайности, но съвсем не е така. Да вървиш по пътя с Ади, точно тук и сега, е едно невероятно зареждащо с вяра и любов преживяване, а надеждата, че Ади отново ще споделя с нас в бъдеще засега ми е достатъчна... Благодаря ти, Ивинела!

от X. / дата: 03 сеп 2014

Аз пък мога и с очите, и със сърцето, и на бавни глътки, и на един дъх, и без дъх.Скоро ще стигна и секретарката на Наполеон, която можела 12 неща едновременно.Но само с тази книга.

от ? / дата: 03 сеп 2014

А не мога ли да я чета и с очите, и със сърцето едновременно?

от Антоанета / дата: 03 сеп 2014

Къде отиваш, пътнико?

Ако я четеш с очите си, ще научиш чудни неща. Ако я четеш със сърцето си, ще познаеш себе си.

от Nelly / дата: 03 сеп 2014

Тази книга не се чете на един дъх. Тя се пие като Божествен еликсир – бавно… на глътки… И с всяка глътка поемаш още Светлина и още Любов… и още Вдъхновение…

от Елица Петрова / дата: 26 авг 2014

Иви, покланям се до земята ... на мъдростта и знанието ...
Тази книга... и думите, вълшебно подредени ... носят в себе си .... ЖивоТворни послания...
Когато четох "Къде отиваш, пътнико?", сякаш всичко, което откривах в книгата, беше някъде под кожата ми, толкова близко, а така невидимо и толкова ясно, и толкова лично...
Обожавах да вдигам поглед от листа, за да усетя как думите отекват като ехо, като звън ... в сърцето ми!
Сега съм помирена със света около мен... и готова... за нов път!

от Яна / дата: 23 авг 2014

Прочетох “Къде отиваш, пътнико” на един дъх - както винаги с книгите на тази авторка. И макар темата за религиозния аспект на живота ни да не е на дневен ред в моето ежедневие, книгата ме развълнува. Смятам, че е достатъчно задълбочена и в същото време се чете леко. За мен беше ценно да прочета за осъществените срещи по Пътя, за общуването с хората и със себе си. Това са все неща, които липсват в забързания ни живот, затова книгата ме докосна. Ще се връщам отново и отново към нея.

от Любомила / дата: 21 авг 2014

Това е четвъртата книга на Ивинела, която ни кара да тържествуваме! И в предишните три книги Иви много умело ни показва, че всички сме тържества на природата, но с тази книга направо сме си в по-голяма церемония по тържествуване! Животът се оказва толкова простичък, толкова хубав, толкова Божествен! Само трябва да погледнем в себе си, само трябва да имаме търпение да извървим пътя в себе си...

от Веселина / дата: 18 авг 2014

Всяка дума в тази книга е ключе към вратата на сърцето ни, зад която сме заключили Бог...

от Цветомира Цветанова / дата: 15 авг 2014

Чела съм и четирите книги на Ивинела, но с чисто сърце мога да призная, че "Къде отиваш, пътнико?" е тази, към която ще се връщам тогава, когато пак у мен се появи усещането на нериентираност и липса на път (дано се сбогувам завинаги с това усещане). Геройнята е безпощадна и искрена в преживяванията си, дори в суетността и самокритичността си. А у мен не спира да звучи въпросът: къде отиваш, пътничке? Без Бог накъде си се запътила? Завръщане към любовта и Бог - това е отговорът на всички въпроси...

от / дата: 14 авг 2014

Коментарът е изтрит от администратор.

от Веси Никова / дата: 14 авг 2014

Прочетох и последната дума от книгата "Къде отиваш, пътнико?". Много, много благодаря за тази книга. Преживях цялата история на Ади. Смях се и плаках, после пак се смях ... Прочитането беше забавно приключение. Мисля, че стана една от любимите ми и със сигурност ще я препрочитам.
Струва ми се, че Ивинела Самуилова е оставила вратата открехната за следващата си книга - как Ади прилага в живота си наученото, спомненото и откритото по време на Пътя. Надявам се да се появи такова четиво, ще го прочета с интерес, ще отида на представянето му :)

от Руми / дата: 14 авг 2014

Всъщност, много ясно е заявено, че не става въпрос за поклонение до Сантяго, а за Пътуване до Края на света - нашият собствен, отвъд легендите, митовете, деноминациите, институционализирана църковност и външна религиозност (било на католици, православни или протестанти), отвъд човешките мъдрувания, които изместват Бог (и в частност Христос) от живота на християнина и го отделят, да не кажа отблъскват, от истинското преживяване на общението с Бог. Много смела задача, с която авторката се е справила чудесно - да покаже човешката немощ на едните и на другите и през нея - човешката пък сила, личния, искрен копнеж по Бога, защото не съм съгласна, че вярата е космополитна - тя е лична, а личното пътуване към Бог, независимо от декора, не е просто туризъм.

от ? / дата: 14 авг 2014

В старанието си да придаде космополитен характер на вярата авторката е поизместила темата в един съвсем конкретен случай- поклоненитето в Сантяго. Но то е създадено и е предназначено и до този момент за католически поклонници. Всички други са просто туристи, любознателни , но верни на своята вяра. Интересно какво ли би казал, ако беше жив цар Симеон?.

от Вера / дата: 14 авг 2014

А вие прочетохте ли книгата? Или просто обичате да сте контра на всяко положително мнение. Така де, човекът, който критикува винаги го прави от позицията на по-знаещ и разбиращ. Ако сте прочели книгата и изказвате мнение, тогава всичко е наред. А ако просто се заяждате на общо основание, намерете си трибуна другаде.

от Божана / дата: 13 авг 2014

Чак пък най-добрата книга за Камино, айде сега! Малко се чете в тази държава казваше преди време Румен Белчев или той май говореше за пиенето...

от Лукреция / дата: 13 авг 2014

"Къде отиваш пътнико" е едно незабравимо приключение, което погали всичките ми сетива ... и много се смях! Нашарена с прозрения и гледни точки, които 'разширяват' и пробуждат нови гледни точки, слагам тази книга на специалният ми рафт "вълшебства" ;)

от Теодора Иванова / дата: 12 авг 2014

За тези, които все още се чудят дали да се сдобият с тази книга!
Късно снощи я дочетох. Съжалих, че свърши!
Докосна ме там, където трябваше - в СЪРЦЕТО!
Защото тази ценна, неповторима, различна ЛЮБОВ, за която се говори в книгата, е в СЪРЦАТА НИ!
Възпалзвам се от случая отново да Благодаря на автора - Ивинела Самуилова!

от Милена В / дата: 09 авг 2014

За да се намерим, първо трябва да се загубим... Търсим нещо, някъде, някога, а то е в нас и ни чака да го открием. Вяра, любов, надежда и копнеж за необятната сила, която се крие в човешкия дух. Вдъхновяваща книга, изключително интимно докосваща струните ни, за да продължим по пътя ... без страх, с единствен спътник - ЛЮБОВТА В НАС!

от Снежана Лалева / дата: 08 авг 2014

В продължение на цяла седмица се правих на заета,ама много заета и то след работа. Прибирам се-тераса ,навес, мушката,розмарин ,дафинов лист,ракита стол и маса,очила и книга, после фенер,луна. Прекрасно усещане за спокойствие,смеех се на глас и хоп трябваше да дам обяснение ,защо се правя на заета. В главата ми прочетеното от ПЪТЯ и ми е смешно. Подадох книгата и помолих да я отвори произволно и да почете. Стана чудо, с години не е чел художествена литература( техничар е),книгата остана в ръцете му,от време на време убиваше по някой комар. За няколко дни забрави за тв. Прекрасна е!
Коментарът е редактиран от администратор.

от Петър Сивилов Пасков / дата: 31 юли 2014

Книгата е не просто прекрасна, тя е вълшебна. Докосва душата с Божествена енергия и желанието за път се ражда в нея и всеки ден нараства все повече. Толкова "цвилещ" смях и топли сълзи предизвиква, че сякаш лично преживявам Пътят и срещите с всичките пътници по него. Книгите ти сякаш са магически прозорец, през който тайничко излизам и се впускам в приключения. Поздравявам те с Чамбао. Още преди да купя книгата ти си свалих всички албуми на тази прекрасна испанска група. И така не можах да спра да ги слушам. След това купих книгата ти и музиката им стана като саундтрак на книгата ти. Удоволствието от четенето стана още по-приятно.
Ивинела, продължавай да пишеш все така прекрасни книги с които да докосваш душите на безбройните ти читатели.
С много любов и усмивки от мен, Петър и съпругата ми Мариана.
"На добър час.

https://Линкът е изтрит от администратор.

от Мария / дата: 31 юли 2014

Не се стърпях да споделя тук спонтанната мисъл, която нахлу в главата ми, след като затворих последната страница от книгата.Може би тази ми мисъл е педназначена за силните на деня? Това всъщност е една стара поговорка-" Понякога и от торта изниква цвете."

от Ирина / дата: 30 юли 2014

Току що я прочетох...Книгата! Четох я бавно, нарочно бавно, защото ми действаше успокояващо и в момент, в който бях загубила посоката намерих сили да остана на Пътя! За мен тази книга е... Вдъхновение! Благодаря!

от Дияна Н. / дата: 30 юли 2014

Г-н Преслав Великов, мнението Ви е copy/paste на мнението ви в една друга онлайн книжарница. Подобна "реклама" на една книга мен лично би ме отказала да си я купя.

от Оля Игнатова / дата: 30 юли 2014

Преди няколко седмици не се чувствах много комфортно в кожата си и приех най-сигурното хапче за себе си - посетих книжарница. Не знаех какво ми се чете, просто оставих решението да дойде спонтанно. Поогледах се и ме притиснаха хиляди заглавия все на чужди автори. Реших, че вече ми омръзна да купувам книги, които след последната страница отиват в раздел "Загубено време, непровокиращи емоциите и фантазията". Тъкмо преди да си тръгна, все така кисела, погледът ми беше привлечен от "Къде отиваш, пътнико?" на Ивинела Самуилова. Веднага изникна импулса да си я купя, за да разбера възможно ли е в потискащата ни действителност български автор да създаде нещо интересно, различно, ненапомнящо ми някое друго, чуждо писание. Е, не прочетох книгата, направо я погълнах за една нощ. Една нощ, в която забравих за недоволството и се сприятелих с духовната си, добра и мислеща част. Героинята Ади ми стана приятелка, от тези, които ми липсват в живота. Извървях пътя Камино сред непринудени и интересни разговори между хората и вътре в тях, разгледах природата, посетих църкви, в които се случваше човешкия разговор с Бог и за Бог - осмислен през личното, а не през наложения и стряскащ канон. Пих по Пътя бира в китни селца и уютни кафенета и това не ми пречеше да мисля заедно с Ади за духа си и смисъла да ме има и да имам своето място и мисия на света. Стигнах Пътя до края и ми стана сладко тъжно - липсваха ми героите от различни култури, обединени от една проста на пръв поглед цел - да открият себе си, да дадат отговор на терзаещите ги въпроси, да преосмислят битието си и да намерят начин да продължат напред в прозаичния живот, виждайки красотата и смисъла в него.
Книгата е много жизнена и красиво написана. Върна ми вярата, че сред нас има дълбоки и творящи хора. Въздейства ми отрезвяващо, събуди ме от заблудата, че сме заобиколени само и единствено от сива и жестока меркантилност. Темата за Бог и вярата е дълбоко лична и обикновено тя е табу в разговорите и мислите ни. Благодаря на авторката, че я сподели с нас, че я изрази в неповторими диалози, че я нарисува пъстро и забавно, че извади на показ всичките ? дилеми, че ни позволи да вървим заедно и да разберем, че не сме самотни във въпросите си!

от П.Румяна / дата: 19 юли 2014

КАКТО СЛЕД ПРЕКРАСНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ ПУБЛИКАТА-ЦЕНИЛ ОНЕМЯВА И СЛЕДВАТ ШУМНИ РЪКОПЛЯСКАНИЯ,
ТАКА ЧУВСТВАМ ВРЕМЕТО СЛЕД ПРОЧИТА НА КНИГАТА.
НАЙ-ДОБРАТА ЗА КАМИНО.
ПОЖЕЛАВАМ ПРЕВОДИ НА ИРЛАНДСКИ,КОРЕЙСКИ,ФРЕНСКИ, ИСПАНСКИ И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЕЗИЦИ!
Поздравления,Иви!

от Виктор Константинов / дата: 18 юли 2014

Прочел съм пет книги за Камино де Сантяго, но именно книгата на Ивинела доскосна душата ми. Тази книга ме пренесе отново по пътя към Сантяго, аз съм изминал три различни варианта на този поклоннически път. Ивинела е съчетала по един впечатляващ начин духовния път на главната героиня Ади, срещите и с другите пилигрими и техните лични мотивации за изминаването на Камино де Сантяго и най-обикновенни и забавни случки от живота на поклонниците.
Книгата е отлично четиво както за искренно вярващтите християни, така и за тези загубили вярата си по една или друга причина, защото именно хора като пресонажите в тази книга : главната героиня Ади, ирландецът, свещенникът изповядал Ади, монахът францисканец, стария градинар и всички други пилигрими са способни да съхранят и предадат изконните християнски ценности, така както го правят в реалния ни живот дядо Добри от Байлово, отец Иван от Нови Хан , новия римски папа Франциск и още много православни, католически и вякакви други християнски духовници и обикновенни хора.

от Краси / дата: 17 юли 2014

Преди седмица прочетох книгата "Къде отиваш, пътнико". След като я свърших, плаках. Плаках, защото докосна неподозирани струни в мен, накара ме да се замисля над много неща в живота. Тази книга действа като мехлем за душата, особено ако тя е питаща и търсеща! Благодаря на Ивинела, че я е създала.

от Силвия / дата: 15 юли 2014

Лепнах някакво лятно вирусче и имах възможност вчера да се излежавам цял следобед и да прочета книгата на Иви от начало до край. Завърших я към 17.30 и тогава имах нужда да споделя толкова много неща, а днес ... сякаш съм в ступор. Всичко в главата ми е каша и нищо не излиза само на преден план.
Книгата ми хареса много. Предизвика в мен много силни чувства. Имаше моменти, в които сякаш бях в безтегловност. Не зная за вас, но когато аз чета го правя триизмерно – усещам миризми, виждам цветове, става ми студено или топло, а бе – влизам в кожата на героите. Научих много интересни неща – признавам си,че моята представа за християнството досега беше много неприятна, защото тези, които са ми “показвали” добрите християнски практики са били – пияният поп, който ме кръсти, алчният поп, който изнудваше майка ми за пари на погребението на баба ми ... и други напълно подобни. Затова аз напълно разделям учението на учителя Христос от ученията на институцията църква, която нарича себе си – Христова. Не се чувствам добре в храмовете, защото не вярвам в добрите намерения на хората, които работят там. В това отношение книгата ми даде нова гледна точка, разшири кръгозора ми. Благодаря много за това!
Началото на книгата – срещата на Ади със Смъртта ме разтърси много, защото аз преживях абсолютно същото през януари на 2012 година. С тази разлика, че валеше сняг на парцали, очилата ми бяха мокри, на петна и съвсем не виждах. Препъвах се в преспите, за да стигна до кръстовището и двамата полицаи, които видях до будката за хот-дог и реших че чакат за да си купят обяд, ми се развикаха да внимавам, че ще падна върху трупа. Тогава погледнах в краката си и видях бял чаршаф, който се сливаше със снега и в края му две кафяво-жълти мъжки зимни обувки, които стърчаха нагоре под неестествен ъгъл. Хукнах да бягам, последвана от псувните на полицаите – “Кви хора сте вие бе, шъ мине върху мъртвеца тая, видя ли я?” Напълно бях забравила за този случай. Не е от спомените, които някой би искал да носи постоянно в паметта си. За разлика от Ади, аз не търсих знак, просто забравих. Можеш да си представиш как се почувствах, когато “срещнах” себе си чрез Ади в началните страници на книгата.
Основното, което осъзнах след като затворих последната страница, бе, че животът е път, че всяко наше решение е крачка по пътя към определена дестинация. Ако не ми харесва “селцето, в което съм замръкнала”, спокойно мога да избера да тръгна по друг път, който води към друго място. Но съзнателният избор, направен от мен, не може да бъде СЪЗНАТЕЛЕН, без вяра - и в себе си и в най-добрият ни, а може би единствен, истински приятел – Бога.
Според една от любимите ми карти Таро – Влюбените – Животът е танц за двама. Бог води и ме учи как да танцувам с него в хармония без постоянно да се препъвам и да го настъпвам, чрез знаците, които ми изпраща. Аз избирам музиката – може да е виенски валс или танго или рокендрол или пасо-добле, но той е учителят, той ме учи на нужните стъпки. Явно моята среща със смъртта през 2012 г. е била напътствие, което аз не разбрах. Хайде стига, че написах цял роман!
Благодаря отново, и отново благодаря! Тази книга е колкото твоя, мила Иви, толкова и “урок по танц” – прилича ми на танго. За разлика от мен, Ади не пренебрегваше напътствията и макар със скъсани обувки, танцуваше ли танцуваше...

от Руми / дата: 15 юли 2014

Най-добрата книга за Камино, която съм чела - да ми простят Паулу Коелю и Шърли Маклейн... Дълбока, мъдра, увлекателна, затрогваща, просветляваща... Тази жена е уникална! Всяка нейна книга е като откровение... Винаги различна, винаги смислена, винаги изненадваща... След прочит на нейна книга всяка друга ми е като боза - и нищо друго не ми се чете. Явление, за мен тази авторка е явление, особено след тази книга...

от Преслав Велков / дата: 07 юли 2014

Завърших с препрочитането и маркирането на важните за мен пасажи. Книгата "Къде отиваш, пътнико?" се чете на един дъх, за това ми се наложи препрочитане
Логично - разпознах себе си в някой ситуации, почерпих опит от други и не ми допаднаха някой
Искам да споделя за моя път, молитвата и тренировките. Рядко пея православни песнопения, научих няколко в църковния хор. Сега си ги припомних спонтанно
“Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен”(Марк 14:58); „В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си”(Йоан 2:19-21)
За мен е нужно ежедневно да се грижа за тялото си, за душата си и за ВСИЧКО, което съм. Харесвам да давам пример с миенето на зъбите, както и с личната хигиена.... Определено се чувствам зле когато не си измия зъбите или не направя тоалета си. Така за мен в ежедневие и радост се превърна ежедневната грижа за душата - чрез молитва и медитация. Поддържам ритуала и вярвам, че храната е по полезна и вкусна, когато се благослови. У дома казвам "Отче наш" преди хранене и не забравям да благодаря, когато приключим. Да, но това не се приема нормално. Стига се дотам, че когато има деца на гости, моите (деца) ме предупреждават да казвам молитвата наум. Майка ми ме пита да не съм в някоя секта и т.н. Обществото ни е това което е.
Аналогично е и с грижите за тялото, движението, упражненията са се превърнали в специализирани продукти - за отслабване или за трупане на мускули. Купуваш си нещо и готово - продължаваш да си седиш пред телевизора. Диетите са също епизод, стресиране на организма - храненето е начин на живот.
ЗДРАВЕТО, любовта, радостта и усмивката са като въздуха около нас, но не са безусловен рефлекс.... Добре, че не избираме дали да дишаме
Занимавам се с йога, но искам да продължа с паневритмията - едно родно чудо, както е отбелязала Ивинела Самуилова - съчетаващо духовност, музика и движение. Всеки е свободен да избере неговия начин, дали ще е "Дайчовото", бягане, колоездене, плуване или нещо друго... Но наистина са малко, главно източни, практиките в които се съчетава душата с тялото.
Като завършек - пътят е в нас, всеки е собственият си път и всеки е свободен да избере дали да тръгне по него, дали да спре и дори дали вобще да го види....
Благодаря, основно на Иви, като автор на книгата, за предизвиканите размисли

от Светла / дата: 01 юли 2014

Много вълнуваща книга! На места ме разплаква от смях, на други - от това, че докосва най-чувствителни места в душата ми...Наслаждавам й се с удоволствие като на отлежало питие :) Благодаря!

от Деси / дата: 01 юли 2014

Това за мен е книга,благословена от Бог.Защото може би всеки,когато я прочете,си задава въпроса,дали Той е в сърцето му,дали вярва,а не вярва,дали усеща присъствието Му и чува думите Му.Дали върви по Пътя или удобно се е настанил в крайпътната канавка .А това е вече първата Крачка.
Благодаря на Господ и Ивинела Самуилова ,че прочетох тази книга!

от Дияна / дата: 01 юли 2014

Много интересна, увлекателна, както всички нейни книги. Дава отговор на много въпроси и те кара да се замислиш за основни житейски въпроси.На мен лично страшно много ми хареса. Благодаря на Иви че я има.

от Све / дата: 30 юни 2014

Увлекателна, разчувстваща, магична,завладяваща, вдъхваща вяра, надежда и един по-различен поглед от това, на което сме свикнали. Отговори на най-логичните ми въпроси, относно църквата, вярата и я видях такава, каквато си мислех, че е, а не каквато ни я представят.
Още в четяйки в началото се сетих за един въпрос, когато на една екскурзия до Кръстова гора екскурзоводката ни обясняваше, че първо трябва да влезем в храма, а после да обядваме (на нея някой и го беше казал). Сигурно е така, не знам. Но първия въпрос ми беше: "Господ гладни ли ни иска?". Може би в книгата всеки сам ще намери отговор за себе си и ще разбере.
Въпреки, че религиозната тема е основното, в нея намирам отговори за живота. Остава да се надяваме, че чудото на щастието и удовлетворението може ида се случи на всеки и всички :)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

В четвъртата книга на Ивинела Самуилова, нейната героиня Ади ще трябва да се пребори със страха си от смъртта и да запълни празнината в живота си. За да го направи се отправя на поклоническо пътуване по магическия маршрут Камино Сантяго де Компостела. Пътят е  изпълнен с дълбоки преживявания и срещи, които само ще подпомогнат собствените и търсения.


Ще успее ли Ади да се помири с емоциите си и ще преоткрие ли Бога и радостта в живота?


Една прекрасна книга, която ще Ви даде много за размисъл, но Пътя ще трябва да откриете и извървите сами.

Марина Маринова, Хеликон Шумен

Ивинела Самуилова е родена на 10.04.1971 г. в гр. Севлиево. Завършва езикова гимназия в град Враца с испански и английски език, а след това - магистратура по богословие във Великотърновския университет. Има редица допълнителни квалификации и обучения: стопанско управление и администрация, журналистика, ПР, психология и други. Известно време работи като радиожурналист в родния си град, а впоследствие се присъединява към екипа на "Идеал Стандарт България" АД - гр. Севлиево, където заема различни длъжности, последната от които e "връзки с обществеността". През 2005 г. се премества в гр. София, където работи в сферата на маркетинга. За да удовлетвори различни свои интереси, през 2007 г. Ивинела учредява фондация "Кларитас", чиято основна дейност в момента е свързана със съхраняване и популяризиране на българския музикален фолклор. В етап на разработване са програми, ориентирани към подпомагане изграждането на хуманни качества у младите хора, както и програми, насочени към подобряване на различни аспекти от живота на жените, с особено внимание към самотните майки. Подкрепата и солидарността си към духовните потребности на съвременната жена Ивинела често изразява в онлайн изданието за жената ТЯ.
Творческите търсения на Ивинела Самуилова са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.