от Марина Димитрова / дата: 28 мар 2016

Уникална книга,толкова истинска,разтърсваща.Впрочем,всичко написано от гениалния Владимир Зарев е така дълбоко, неповторимо и силно.И тъй като съм една от "заблудените овце" от протестите 2013
Орлов мост,една от глупувато и наивно повярвала,че нещо може да се промени, тази книга ме грабна.
Благодаря Ви г-н Зарев.Поклон пред таланта Ви

от Милен Иванов / дата: 29 яну 2016

,,Часовникът цъкаше върху шкафа като идиот, като много учуден човек''

С тази фраза авторът ме загуби като читател не само на тази книга,
но и на другите негови книги които издал.

от Ради Ковачев - Габрово / дата: 21 дек 2015

Господа, не трийте отричателни мнения за "Орлов мост"!

от Радди Ковачев - Габрово / дата: 21 дек 2015

С голям интерес зачетох този роман, но ...уви разочарован съм! Няма я голямата, истинската любов!Двамата гл.герои са прелетни птици, които кацат от цвят на цвят.В стремежа си за оригиналност авторът използва думи и изрази , които ги няма в нашия език. Стигнал съм до средата, но май ще почна четене през ред и през страница за да стигна до края.Не ходи на прехвалени ягоди с голяма кошница - казва нашия народ. Прощавай авторе, но това е истината! 21.12.2015 10,26 ч.

от проф Владимир Трендафилов / дата: 30 окт 2015

Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен - предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
„Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди... Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
Из студията „Анатомия на полето”