Апокалипсисът е дело лично. Разкази

Автор: Николай Фенерски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Жанет-45
Брой страници 256
Година на издаване 20099
Корици меки
Език български
Тегло 290 грама
Размери 20x13
ISBN 9789544915490
Баркод 9789544915490
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"...Всичко продължава, но не за дълго. Този е възможно най-добрият ни живот.
Раждат ни, раждаме, срещаме се и се разминаваме.
И всеки за себе си трупа важните въпроси за Онзи миг. А междувременно работи, гледа телевизия, скача с парашут, пише глупости, яде три пъти на ден, стиска си пъпките, чука се наляво и надясно, купува си пералня, плаче, чете приказки на децата си, бие жена си, отделя въглероден двуокис и пот, шепне молитви и греши, постъпва умно, понеже е глупак, постъпва глупаво, понеже е мъдрец, скача без парашут от седмия етаж, лекува махмурлука си, пие и пак пие, страхува се от нищожното, нехае пред страшното, жени се за когото не иска, вдига температура, разнася клюки и вируси, тревожи се, хленчи и забравя..." - Откъс от разказа „Апокалипсисът е дело лично“

"Наплитайки мрежите на езика на жалостивостта, разказите от “Апокалипсисът е дело лично“ говорят например също и онзи универсален натиск на всекидневието, който изглажда човека (например диптиха “Дъждовният есенен ден“). В този фокус Фенерски успява да постигне особено добра и пластична стилизация - без излишна назидателност и без крайния контраст на образите. Тук се говори за разминаването - онова разминаване между хората, което не е по ничия вина, което не е следствие на някаква съдбоносна причина. И в същото време разминаване, което изглежда едновременно като първовина и първопричина." - Борис Минков

от Читател / дата: 03 фев 2015

Борис Минков е написал леко неразбираема анотация, имам предвид от това "наплитайки"... А книгата си е съвсем разбираема и нормална. Понякога тези анотации само вредят на рекламата. "Език на жалостивостта", не знаех, че има такъв език, честна дума. Разказите са и смешни, и тъжни, взети от самия живот.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]