от Марио / дата: 04 мар 2015

„Пясъчен часовник“ на Селина Ангелова е онанизъм в най-добрия смисъл на думата. Това е автоеротична книга във всяко отношение, и по съдържание и по форма, и буквално и метафорично.

Книгата е онанизъм по съдържание. Главните действащи лица са Лита, Лола и Ралиц. Те са свързани сексуално, като книгата започва с любовна сцена между жените, а впоследствие Лита (Ралица) и Ралиц се срещат на село и стават любовници. Освен, че са любовници, те тримата са един и същи човек. Лола и Лита са два аспекта на личността на героинята (която също е и писателката). Лола-Лита, Ло-Лита, на какво ви напомня това? Единият аспект на героинята гледа към миналото, спомня си за майка си и рисува, другият аспект гледа към бъдещето, общува с баща си и пише книга. Сексът със самия себе си разбира се е онанизъм. Затова, ако помислите, оралният секс на който се отдават Лола и Лита е впечатляващо постижение, което надхвърля дори способностите на Магдалена Стоилова. Ралиц е мъжкото начало в тази множествена личност. Има и други герои, някои любовници като Саму, но те са външни, пишките им са меки, и те са няколко градуса по-слабо материални.

Книгата е онанизъм и по форма. Действието на романа е любовта на героинята със самата себе си, описана в дълъг блог. Героинята е разбира се самата писателка. Тя през цялото време пише романа, прави любов с едното свое алтер его, пак пише романа, прави любов с другото свое алтер его,завършва романа, среща се с издателката си да празнува публикуването на романа. Пътем четем нейната душевност от каталога на песни, картини и книги, които тя харесва, подредени като на стената й във ФБ и в много по-малка степен от действия, разговори и решения. Полека-лека, и най-недосетливият читател разбира триединството на героите, макар то да виси необяснено. Лола не е халюцинация или душевно заболяване. Тези възможности са подхвърлени и отхвърлени. Тя е игра на въображението, демонстрация на силата на писателката да оформя образи от пластелин, и да ги смачква отново на топка, за да оформи нови.

Хубаво щеше да е тази себелюбов да узрее още и стилово и като идеи, но нещата са такива каквито са. Все пак, това е най-добрата онанистична българска книга, която познавам. Quod erat demonstrandum.

от Анна Цветкова / дата: 02 май 2014

*сляпата жена

В предишния си коментар съм допуснала грешка в последното изречение - да се чете: сляпата жена.

от Анна Цветкова / дата: 02 май 2014

Най-доброто в романа са наименованията - на Ралиц, на населените места. Изобщо Селина Ангелова е майстор на топографското писане. Нейните места са по-живи от самите й герои и дори вдъхват живот на образите, които ги населяват. Аз лично бих си пожелала тя да напише роман само от места и без герои. :)

Има чудесни метафори в книгата, например онова за затвора, който опакова небето – прекрасно е!

Сцената на смъртта на сляпата цена също много добре се е получила.

от Ади Спасова / дата: 30 мар 2014

Интересна ми е "Пясъчен часовник". Влюбена съм в книгата. Много е добра. Много яка Писателка. Супер откачена. Някак изтрещяла и магическа. Супер е. Колко персонажи има! И всички са луди и уникални, обаче истински.

от malcins / дата: 29 мар 2014

Много ми хареса. Голям талант.

от Христина Панджаридис / дата: 24 мар 2014

Селина Ангелова е поет, но тя си го знае и не крие таланта си. Поетичния й език ми допада. Грубостта й – не навсякъде. Репликите, които звучат бодливо и остро, готови за бой петли или бикове, открояват картините от ежедневието и разговорите, които водиш понякога с вечно неразбиращото те лично мнение, ако му позволиш повече квадратни сантиметри теротория.