Вярна снимка на съвремието. Става за сценарий на сатиричен тв сериал. Искрено ме забавляваше. Лошото е, че действителността, която отразява не е хич забавна.А да, и нямаше цигани, което вече е нереалистично.
Издател | Сиела |
Брой страници | 196 |
Година на издаване | 2013 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 248 грама |
Размери | 14x20 |
ISBN | 9789542813859 |
Баркод | 9789542813859 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
В една малка телевизия, в един малък град, в една малка държава живеят хора с големи амбиции. Хора, които всеки ден се опитват да избягат от себе си и да станат някакви други.
С безжалостна ирония Иво Сиромахов разказва за порочните механизми на медиите и властта. Макар авторът да предупреждава, че „всички действащи лица и събития в тази книга са измислени“, със сигурност ще откриете познати случки и персонажи от съвременната действителност.
Романът Уважаеми зрители е смешната горчива история на българските медии.
Ключови думи: Вдъхновение за пролет, Усмивки край камината
Вярна снимка на съвремието. Става за сценарий на сатиричен тв сериал. Искрено ме забавляваше. Лошото е, че действителността, която отразява не е хич забавна.А да, и нямаше цигани, което вече е нереалистично.
"Стига простоии бе тате ! "
Бих искала да видя филм по този роман.
гаврата с господинов е брутална
това е най-смешната книга на Сиромахов
Явно всички тук за се наговорили да хвалят това, което са нарекли книга, а някои даже са я определили и за "жестока сатира". Намирисва ми на уговорени "хвалещи тролове" невообразимоте творчески напани на другарят Сиромахов. Четох това нещо, последователно няколко дни в кнужарницата, е няма такава работа за която се говори.. Изключително скучно, примитивно четиво, не казващо нищо ново от онова, което се знае. Всъщност и авторът е от тия за които се опитва да пише и да ги осмива. Вече двайсет години работи по политически поръчки и шкури мозъци в шоуто където работи. А неговият съдържател, напразно се мъчи да се откопчи от миналото си, но и той горкият е свързан с мутрите и организираната престъпност и много често преди ги забавляваше на сватбите им. Така че нищо ново под слънцето, ако искате давайте си парите за писушки...
Книгата е абсолютно в стила на Иво Сиромахов! Аз лично се смях от сърце... имаше толкова смешни моменти, дори със сълзи се смях на някои от тях. Препоръчвам я, но все пак трябва да разбирате от хумор. Смятам, че има и неща, които за съжаление имат голяма прилика с реалността, което може би не се харесва на някаква част от хората.
Мисля, че тази книга трябва да бъде част от обучението на всички бъдещи журналисти! Защото това, с което занимават в момента студентите, до голяма степен е безполезно, нереалистично и съвсем безсмислено.
Много бих се радвала, ако Сиромахов продължи тази тематика в следваща книга
Вчера ми я подариха и вече я прочетох.
Много леко написана, с чудесно чувство за хумор.
Книгата бърка със страшна сила в раната на българските медии.
И го прави по смешен начин.
Респект, г-н Сиромахов!
жестока сатира на съвременната деиствителност
Докато четох тази книга, се питах: Толкова ли няма какво друго да чета...
Страхотна книга.
Докато я четох, много се смях, но накрая ми стана някак тъжно, защото всички ние живеем в този роман.
Сиромахов е най-добрия ни автор в момента. Никой друг няма талант на неговата висота.
Времето прекарано в тоалетната никога не е било толкова забавно.
За мен това е най- добрата книга на Иво Сиромахов.
Забавна е по начина, по който ни е забавно като паднем- смеем се ама ни боли това онова.
Коментарът е изтрит от админстратор.
Всички в къщи се забавлявахме и искрено се смяхме, четейки книгата. Това не е просто ирония. Това е здравословна ирония, без която абсурдът, който ни заобикаля води до тахикардичен пристъп, високо кръвно или психични отклонения.
Сатирично описание на родната действителност. Чете се леко приятно. За съжаление аз не намерих хумора, забавлението и удоволствието, на които съм свикнал от предишните книги на г - н Сиромахов.
Ако напиша,че книгата е страхотна ще се приеме за клише. Да,ама факт! Смея се с глас,сигурно съседите ме помислиха за луда.Когато затворя книгата ми става някак тъжно обаче... Щеше да е хубаво,ако всичко написано беше плод на нечия фантазия, уви...
Коментарът е изтрит от администратор.
Това е една от най-смешните книги, които съм чела.
Мдаа, 002, съгласен съм с теб- книга трепач е, напаво утрепа рибата с тъпизмите си.
Много са ми смешни тия юнаци... Добре, че се чу за Пинк Флойд, добре че дойде чичо Роджър, че да започнат наш`те шмекери да използват прасетата за щяло и не щяло. То не бе Дилов,... сега и Сиромахов... Може би с дълбокия промисъл ... като някакви символи и знаци... Pigs on the wind няма как да стане... къде отиваш ти... може би...
Какво точно и е трепаческото на книгата не схванах нещо.Плоска тъпа и без художествена стойност като всички негови книги.
Сиромахов отново се завръща с книга трепач!
Задължително ще се чете!
Уау! Звучи интригуващо.
Утре ще си я купя.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Иво Сиромахов е телевизионер преди да бъде писател. И именно това въплъщава в новия си роман. Книжно-телевизионна версия на „Столичани в повече“, „Уважаеми зрители“ е сатира на сегашната липса на журналистика.
Едно огледало на безнравствеността в медии, политика, спорт и социален живот.
Тъжна книга…облечена във формата на сатира.
Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман
Не зная дали тази книга е била замислена като „смешна”, още повече, че предишната от този автор беше изключително тъжна и лирична. Но едно знам със сигурност – Иво Сиромахов страшно добре разбира от това, за което разказва. И първият му роман го доказва безспорно (всичките му издадени до този момент книги са с разкази). „Уважаеми зрители” безпощадно вдига завесата зад една от най-интересните и най-мечтани от доста българки (че и българи) професии – телевизионерската. И ако тези редове чете някое младо момиче, което смята за връх на сладоледа да пръска неудържим чар и сексапил от екрана по време на метеорологичната прогноза, бих му препоръчал горещо, преди да се захване със зъби и нокти да осъществява тази си лелеяна мечта, да прочете внимателно „Уважаеми зрители”. Поне два пъти.
Впрочем, изобщо не мислете, че повествованието са 194 страници механично изброяване на случки от битието на малка местна кабелна телевизия. В историята за измислената „Картаново TV” място е намерил целият днешен делник на който и да е средно голям български град (ако махнете думата „средно” също няма да сте далеч от истината). Фалшивите драми, които посредствени репортери раздухват с едничката мисъл да изглеждат скандални и суперинтересни, в стил „тия от CNN да не са нещо повече” вече сте виждали стотици и хиляди пъти, откак у нас има „свободни и независими медии”. Арогантната простотия на хора, съвсем случайно попаднали в занаята, но решили на всяка цена да се изкачат до неговите върхове, изпростели от гледане на глупости и свръхлесни за манипулация „протестиращи”, всичко това ще срещнете в новата книга на Иво Сиромахов. Но най-интересната част, която обяснява всичко, случващо се в медиите и обществото, са прекрасно показаните от автора причинно-следствени връзки, обясняващи поведението на политиците (от местни търтеи, до министър-председатели) и на тези, които го отразяват – репортерите.
Не зная дали тази книга е била замислена като смешна. Поне на мен не ми беше. Интересна, да, бързочетяща се – и още как, но смешна – не. Може би думата е „горчиво-брутална”, но разбира се, нека се условим, че аз също живея в такава среда от петнадесетина години и е напълно нормално някои неща да ми въздействат повече, отколкото на читател, далеч от света на медиите. Още една дума, задължителна за „Уважаеми зрители” – „интересна”. И още една – „поучителна”. В добавка бих я нарекъл и „задължителна” за всички наши съвременни сънародници, за които свещено начало е мантрата „във вестника писаха”. И „по телевизията казаха”.
Иво Сиромахов споделя, че е написал тази книга, за да си отговори на въпроса дали след толкова години престой и работа в телевизията се е променил и е заприличал на героите, описани от него. Смятам, че далеч не е така, защото едно от техните (нашите) най-сериозни професионални заболявания е пълната липса на самокритичност, съчетано с тежки форми на месианство и самозаблуда, че управляват обществения живот. А всичко това, събрано накуп, ужасно пречи да погледнеш и опишеш отстрани грозното лице на тази професия. Нещо, което Сиромахов прави отлично.
Накрая, още нещо важно – не гледайте навъсено предната корица, с прасетата и брандирания микрофон. Защото алюзията е с абсолютно всички – и поглъщащите информация, и най-вече тези, които я предлагат. Подходете с чувство за хумор. Както и към всичко, написано в „Уважаеми зрители”.
Че, иначе...
Веселин Максимов, приятел на Хеликон Бургас
Сиромахов отдавна е известен на сериозната литературна критика с вкуса си към евтиното и пошлото. Новият му творчески напън показва, че той не само не узрява с годините, ами даже напротив, става все по-кисел и труден за преглъщане. Явно целта му е да влоши сложното и деликатно храносмилане на високоерудирания анализатор. Ако това е критерият за успеваемост на писанието му, то трябва да признаем, че "Уважаеми зрители" е 100% успешна.
Извън шегата, новият роман на Сиромахов е нещо, което на първо място няма да ви остави да скучаете, просто няма да ви се иска да се отлепите от книгата докато не я прочетете. Хумор, който, както знаем, не е за всеки, но тези, които го споделят, ще се смеят на глас. Описването на действителност, която всички познаваме, и от която, някои от нас се гнусят - писането на Сиромахов ни дава възможност да я презрем чрез смеха си. За нас, простосмъртните четящи, това се оказва единствен начин да й се противопоставим.
Засега.
Може би не звучи много оптимистично и бунтарско, но в живота и в историята хубавите неща стават бавно. И в началото винаги е словото.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград