Ето заради такива претенциозни бози, превежданите на чужди езици български автори са една шепа.
Project Dostoevski
Автор: Радослав Парушев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 325 грама |
| Размери | 21x14.5 |
| ISBN | 9789542804932 |
| Баркод | 9789542804932 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”. Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая. Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи. Същевременно, агентът на зловещата царска „Охранка” Достоевски доволно потрива ръце в своите мрачни подземия. Посред огнените пустини на планетата Набу една цивилизация от високоинтелигнетни газове се готви да щурмува Космоса с благородна цел. Кое обединява горните плоскости в една забързан, задъхан Сюжет? Поразителното въобръжение на Радослав Парушев, как кое. С привидно лековат, лесносмилаем стил авторът на „Никоганебъдинещастен”, „Преследване” и „Project Gigamono” поднася своята най-сериозната и зряла творба – един роман за, малко или повече, Смисъла, както в Системата, така и извън нея.
Като ще я караме в този дух, някой да е обърнал внимание как цикъла за Хари Потър, буквално копира "Магьосникът от Землемория".
Някой друг ще продължи ли?
Като ще я караме в този дух, някой да е обърнал внимание как цикъла за Хари Потър, буквално се копира "Магьосникът от Землемория".
Някой друг ще продължи ли?
Преиди да излезе този "Проект", Р. парушев май е чел друг един автор, който публикува в е-нет този проект "Тhe project tegenaria parietina":
http://doriana129.wordpress.com/category/the-project-tegenaria-parietina-ii/
Страшна досада. Всички съвременно български бързи и лесни литерари са като клонинги едан на друга
Това вече е най-доброто от Парушев. Прилича на Пелевин, но е по-фино.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.
Парушев пише проза от края на миналия век.
През 2001 г. печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
Периодично публикува разкази и журналистически материали в почти всички модни лайфстайл списания.
През 2003 г. печели конкурса за разказ “Рашко Сугарев”.
През 2004 г. заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов и с подкрепата на ИК “Жанет 45” основава артформацията “Бърза литература”. Тогава излиза и първият му сборник с разкази – “Никоганебъдинещастен”, който му носи както бърза популярност и признание в градските “ъндърграунд” среди, така и свирепите критики на по-консервативните литературни кръгове.
Парушев пише проза от края на миналия век.
През 2001 г. печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
Периодично публикува разкази и журналистически материали в почти всички модни лайфстайл списания.
През 2003 г. печели конкурса за разказ “Рашко Сугарев”.
През 2004 г. заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов и с подкрепата на ИК “Жанет 45” основава артформацията “Бърза литература”. Тогава излиза и първият му сборник с разкази – “Никоганебъдинещастен”, който му носи както бърза популярност и признание в градските “ъндърграунд” среди, така и свирепите критики на по-консервативните литературни кръгове.
