Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Мостовете, както казва авторът, показват местата, на които човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял. Мостовете са апотеоз на човешкия стремеж към красивото и трайното. Романът е приказен разказ за хората, живели през различните епохи от двете страни на моста. Изпълнен с легенди и предания, "Мостът на  Дрина" е роман за контраста между преходното, временното и тленното, противопоставено на непреходното, нетленното и вечното.
Андрич е носител на Нобелова награда за литература през 1961 г.

„Мостът на Дрина“ е изключително художествено произведение, което притежава способността да те пренесе векове назад във времето; да те срещне с непознати хора, за да ги превърне в твои приятели; да предизвика в теб силни емоции и да остави незабравими отпечатъци.

Роман-мост към един друг свят - колкото далечен и непознат като време и място, толкова и близък до сърцето ти.

Иво Андрич създава изключително плътни образи с болезнена дълбочина и поетичен изказ и онова, което остава в съзнанието ти са душите на героите – ярки, живи, дишащи.

Това е роман за моста на Дрина, който свързва не само двата бряга на реката, но и хората с техните различия, съдби, болки, любови и радости.

Мост, свързващ хората през вековете, не само тук и сега, но и онези преди и след.

Това е роман за трайното и тленното; за градежа и разрухата; за свързването и разделяннето; за любовта и омразата.

Мостът е главният герой, по който ние, читателите, стъпваме, за да станем част от живота на касабата за период от три века. Мост, който се превръща в път към душата на касабалията; който устоява на времето, но не успява да запази целостта си от разрушителната сила на човека - същата тази сила, която го е съградила. И макар частично разрушен, мостът на Дрина остава да зее разцепен, но със сводове вечно стремящи се едни към други.

Мостът – вечният стремеж на човека да се свърже с отсрещния бряг, с човека до себе си, с времето пред него, с миналото. Вечният стремеж за връзка – връзка с живота, връзка с Бога.

 

„Всичко може. Ала едно не може: не може напълно и завинаги да изчезнат великите и умни хора с щедри сърца, които в името на Божията любов ще изграждат трайни строежи, за да бъде земята по-хубава и човекът на нея да живее по-леко и по-добре. Ако те изчезнат, ще означава, че и Божията любов е угаснала и изчезнала от света. Това не може да бъде.“

Иво Андрич

Роман, който може да служи като учебник за народопсихологията на всички балкански народи!

Мостът през нравите, традициите и времето...

Вечен роман, в който всеки жител на тези географски ширини може да намери себе си и предците си!

„Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.”

Носителят на Нобелова награда за литература Иво Андрич написва романа „Мостът на Дрина” с главен герой предметният символ на всичко, което свързва света и го прави едно цяло - едновремено обединяващ и разделящ, създаващ контраст между култури, ценности, цивилизации.

Словото на Андрич, прехвърлящо ни в различни епохи, ни кара да мислим за нещо близко и нещо познато. Много символи и много тъга, които няма как да не завладеят читателя – тъга по безвъзвратно отминалото, тъга от несигурността на непознатото... и мостът, който винаги е там, който е център на толкова драми, присъщи на балканските народи; на обикновени радости, на човешки трагедии.