За човека и свръхчовека

Автор: Фридрих Ницше
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 4

Издател Фама
Брой страници 178
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 215 грама
Размери 21.5x13
ISBN 9789545974106
Баркод 9789545974106
Категории Афоризми и сентенции, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Фридрих Ницше (1844 – 1900) е германски мислител, поставил си за цел да разруши „старите скрижали”. Във философията му, жизнена и днес, основна ценност е волята за мощ като движеща сила на човешкото поведение и историята. Човекът е способен да се самонадмогне и издигне до свръхчовек, господар на себе си и на съдбата си.

На своя собствен закон трябва да станеш и съдия, и отмъстител, и жертва.
Нима цял народ може да бъде възвеличен и хвален? Не – само отделни личности.
Колкото по-нависоко се реем, толкова по-дребни изглеждаме на онези, които не могат да летят.
Не с гняв, а със смях се убива.
Убежденията са затвори.
Най-великите се раждат посмъртно.
Ако твърде дълго се взираш в пропастта, пропастта също почва да се взира в теб.
Това, което не ме убива, ме прави по-силен.

от Цветан / дата: 06 юни 2015

кога ще я има в наличност ? отговорете ми моля на [email protected]

от Галин / дата: 13 дек 2011

Благодаря Ви за отговора

от Издателство Фама / дата: 13 окт 2011

Да, така е. Корицата не беше черна, а много тъмносиня, но иначе същата, само форматът е различен.

от Галин / дата: 13 окт 2011

Това да не е президаване на едно рпедно издание, което беше с черна корица? Който зна моля да каже!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Немски философ, критик на своето време и великите си предходници във философията - Платон, Кант, Хегел.

Патосът на Ницше е свързан с разбирането му за настъпилото обезличаване на индивида под нормите на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Христос.
На това декадентство на човека Ницше противопоставя един нов езически култ към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва „преоценка на всички ценности\". Само този „свръхчовек\" с безкрайната си „воля за мощ\" е способен да устои пред идеята за „вечното възвръщане\" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. На песимизма на своя учител Шопенхауер Ницше противопоставя витализма на своята силна личност, която утвърждава живота против упадъка на репресивния според него съвременен морал и илюзиите за отвъдни светове и чужди на живота ценности.

Наследството на Ницше е голямо и свързано с много и противоречиви интерпретации, но безспорното е насърчаващата личността патетика на способния за самопревъзмогване, издигане над себе си и над другите образ на Заратустра. Аристократичното достойнство на личността е напътило много горди умове и стимулирало много независими преценки.

Съчинения:
1.Раждането на трагедията от духа на музиката, 1872 (прев. Харитина Костова-Добрева, 1990);
2.Несвоевременни размишления, 1873;
3.Човешко, твърде човешко, 1878;
4.Утринна зора, 1881;
5.Весела наука, 1882;
6.Тъй рече Заратустра, 1883-1884 (прев. Жана Гълъбова, С., Хр. Ботев, 1990);
7.Отвъд добро и зло, 1886;
8.Генеалогия на морала, 1887;
9.Антихрист, 1888, (прев. Георги Кайтазов, Критика и хуманизъм, С., 1991);
10.Залезът на боговете, 1889;
11.Воля за мощ, 1889-1900);
12.Ессе Ното, 1908 (прев. Георги Кайтазов, 1991)