Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел „Червения петел“, който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери.
Портретът на Софи, нарисуван от съпруга й, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да й се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага й да се бори.
Едуар е пленен и изпратен в концентрационен лагер с тежък режим. Готова на всичко, за да го види отново, Софи се обръща за помощ към коменданта...
Англия, 2006 г.
Тридесетгодишната Лив Холстън се опитва да преодолее болката от преждевременната смърт на съпруга си Дейвид. Сили да продължава да живее й вдъхва портретът, който Дейвид й подарява за сватбата им. Случайна среща разкрива истинската стойност на картината, нарисувана от Льофевър, и драматичната й история.
История, която ще изплува на повърхността и ще преобърне живота на Лив...
Ключови думи: Любовни романи, Джоджо Мойс, Любовно лято, Когато пишат дамите, От страниците до екрана, Преди и сега
Много различен, но не по-малко вълнуващ е новият роман на Джоджо Мойс. Наред с ужаса от войната, която унижава и буквално унищожава хората, това е и история за красота, изкуство и човещина – странно преплетени в една безумна обстановка.
И следва продължение – почти век по-късно героинята Лив Холстън се бори да запази идеалите и спомените си, които влага в картината “Момичето, което бях”.
Само жена е в състояние да опише силата и невероятния дух на две борещи се за своите ценности жени, макар и отдалечени във времето.
И авторката се справя просто блестящо.
Виолина Драгнева, клиент на Хеликон Шумен
„Направиш ли го веднъж, няма връщане назад“.
Този цитат от новата книга на Джоджо Мойс важи за всички, които са се докоснали до романите й. Започнеш ли с едно заглавие, вече не можеш да спреш - вече си член на клуба на нейните почитатели. Поне за мен е така!
„Момичето, което бях“ е много различна като сюжет от първата книга и в същото време е със същия заряд и същото послание - само любовта е важна, само хората около нас и отношението ни към тях. Всичко друго е суета и фалш.
Първата световна война - навсякъде разруха, смърт, жестокост. И една картина - плод на огромната любов на един мъж, художник, към своята съпруга - с нарисувана усмихната, лъчезарна жена, зад чиято усмивка се крият тайни за света и съдбите на хората. Картина с ярки, чисти краски, като слънце, като фар на надеждата в цялата низост и мизерия. Като напомняне коя си била преди...
А в наши дни една жена, останала сама, без желание да продължи сама напред без съпруга си. И отново същата картина, дошла от миналото, за да покаже правилната посока на Лив. Да вдъхне вяра и доверие, да покаже каква може да си отново.
Дани Петкова, Хеликон Добрич
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година в семейството на илюстраторка на детски книжки и собственик на транспортна фирма за превоз на произведения на изкуството. Завършва английска литература в Лондонския университет и спечелва стипендия за магистърска степен на вестник „Индипендънт“, където работи като редактор и кореспондент в продължение на десет години. Именно там среща и бъдещия си съпруг - технически редактор, в когото се влюбва от пръв поглед. Двамата искат да създадат семейство и да се наслаждават на тихия спокоен живот в провинцията, далеч от шума на големия град. Въпреки успешната журналистическа кариера, Джоджо мечтае да стане професионална писателка. Тя пише денем, след уморителни нощни дежурства във вестника, но първите й три ръкописа са отхвърлени от издателите. Неуспехът не я обезкуражава, а само я амбицира да подобри стила си и да опита отново. В крайна сметка търпението и усилията на Джоджо биват възнаградени. Дебютният й роман се радва на топъл читателски прием и положителни отзиви на критиката. Големият пробив за авторката идва с появата на пазара на деветия й роман – „Аз преди теб“, през януари 2012 година. За кратко книгата се превръща в истинска сензация, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време, и e номинирана за роман на годината.
Джоджо Мойс е сред малцината британски авторки, печелили наградата на Асоциацията на романтичните писателки за роман на годината два пъти – през 2004-а и 2011-а. Днес четиридесет и три годишната Джоджо живее в къща във викториански стил в Есекс със съпруга си, трите им деца, два коня, две кучета и котка.