Достойна за уважение е искреността на автора - споделя личен опит. Нещо,което малко психолози правят.
Чела съм книгата два пъти - втория път с доста по-критичен поглед. Деленето на секса на "нисш" и "висш", сублимирането на сексуалната сила, разните "присадки" ми се струват доста крайни идеи, да не кажа опасни. Авторът очевидно е духовно търсещ човек и тези идеи са заимствани от източни философии и практики, но насаждането на отрицателно отношение към секс, който не е практикуван по описаните в книгата начини, е меко казано странно за човек, занимаващ се с психотерапия. Има доста крайности, като това че след "нормален секс" хората се озлобявали, депресирали и т.н. , което не само че не е задължително вярно, но и неприемливо като твърдение, идващо от психолог. Според мен книгата е отражение на вътрешните конфликти на автора по отношение на секса. Проблемът е, че може да затвърди конфликтите в други хора. Не казвам, че книгата е лоша, но - по-внимателно с крайните твърдения.
Лично мнение.