Тракийското Писмо декодирано - II

Автор: Д-р Стефан Гайд

7 мнения

Издател Институт по Трансцедентна наука
Брой страници 292
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 360 грама
Размери 20x14
ISBN
Баркод
Категории Археология. Антикварство. Извори, История, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 10.00 лв.

Двуезично издание на български и английски език.

В тази книга се разглеждат много артефакти от т.нар. "Култура Градешница /20 образци/. Така също декодиране по Метода Гайд на прочутата плочка от Тартария /Румъния/, наречена от румънските археолози "Амулет от Тартария".

Знаменателната новина този път е, че при енеолита Градешница в Тракия е намерен КИВОТ на Орфеевия (Орфически) Завет с Първата 3аветна Плоча! Този 7000 годишен артефакт е първият, намерен досега в света "Кивот/Ковчег на Завета". Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само националните рамки на България, но също и рамките на Европейския континент, защото съществуването му е безпрецедентно по значение за цялата световна антропоморфна цивилизация!!!

Днес всички се надпреварват да казват истината за прехода, но в тази книга тя е неподправена и достоверна. Истината не винаги е лицеприятна. Историята трябва да се прочете докрай ако искаме да вървим напред.
Георги Стоев

1. В Енеолитна Градешница в Тракия е открит Орфеевият Кивот с Първата Плоча на Орфеевия (Орфическия) Завет - Оброчната Плоча от Градешница.
2. В Енеолитна Тартария в Тракия е намерена Втората Плоча на Орфическия Завет - Амулетната
3. В Енеолитно Караново в Тракия е намерена Третата Плоча на Орфическия Завет - Сакралната Плоча (Печат) от Караново.
4. В Енеолитна Градешница в Тракия са открити многобройни артефакти в потвърждение и разяснение на текстовете написани върху Трите Плочи на Завета. Но това не е Мойсеевият Завет между Бога и Еврейския народ, а Орфеевият Завет между Бога и народа на Тракия, който е първия и най-древен Завет между Бога и Неговия Народ записан в световната история!

от Виктор / дата: 09 фев 2010

Стефан Гайдарски идеално се вписва в традицията и жанра на окултните писатели, той не е по различен от просветлените Учители от Индия, които умело преплитат идеология, политика и национализъм в тяхното творчество. Азия доказа, че умее да разказва приказки от хиляда и една нощ и да ги продава добре. Мюсулманите имат своята Мека и ходят чак до Саудитска Арабия на поклонение, а за западния човек след като \\\"Бог умря \\\" ходенето до божия гроб изгуби смисъл. От стотина години насам центъра на поклонение вече е изместен в Азия. След като напуснаха Индия англичаните започнаха да се връщат, но вече не като завоеватели, а като поклоници, вече не като просветители носещи ценностите на по-висша цивилизация, а като смирени ученици, които напяват матри и сричат Ведите . И всичко това не го направиха политиците, а обикновени хора като Гайдарски- които разказваха притчи и митове на зажаднялите за духовност. Всеки запознат с източната \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Философия \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"/идеология, всеки прочел книгите на Свами Вивекананда, \\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"Автобиографията на един йога\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\" от Парамаханса Йогананда, Чудатвореца Сайбаба, Чудната Шамбала , всеки, които е гледал филмите за монасите от Шаолин и тяхните свръхчовешки възможности знае, че приказното, фантастиката и истината са неразделими. Когато четеш тази литература или гледаш филми на такава тематика едвали има чавек, които поне за миг да не е изоставял рационалният си мозък и да не се наслаждавал и отъждесвявал с шаолинскинте бойци или светците чудоттворци преминаващи през световете. Стефан Гайдарски е нужен на България той ще свърши работа повече от всички министерсва на културата и от всички институти по история, тракология и т. н. И дори целия свят да се обърне срещу него и да го заклейми като дилетант, шалатанин и псевдоучен ние българите не трябва да се отказваме от него, защото той не книжовник и учен спазващ строгите догми на науката, подвил нозе пред по-висшите авторитети, за когото знаят само тесен кръг от специалисти- а на гайд из области които ще останат непознати без неговото водочество. Неговата мисия е да доведе много хора и да накара мнозина да се гордеят че са Българи. Неговата дейност и неговото творчество е съизмеримо с това на Моисей за еврейте. Българският народ има идентична съдба. Някой трябва да донесе скрижалите и да покаже корените ни, само този който вижда бляскавото ни бъдеще може да види и бляскавото ни минало- за да се изтръгнем от мизерното си настояще трябва да се върнем назад и да открием истинското си лице иначе ще бъдем не България ,а може би Ромалия или помошка държавица с населиние което говори на турски и цигански език.

от Бонев / дата: 30 авг 2009

РАЗШИФРОВАНЕТО НА ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ОТ Д-Р СТ. ГАЙДАРСКИ
- РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СПЕКУЛАЦИЯ?

През 2006г излезе от печат една книга, която можеше и все още може да преобърне представите ни за нашата цивилизация, за древната история на Средиземноморието и на Балканите. Става дума за “Тракийското писмо декодирано - І” на д-р Стефан Гайдарски. Първият том беше последван от втория том, издаден през същата година, от третия том (2007г) и от последния, четвърти том (2008г).
Твърде късно (две години след издаването на първия том) се запознах с книгата.
Много са причините, поради които тя е посрещната от траколозите твърде хладно, с немалка доза насмешки и сарказъм.
1. ИЗЛОЖЕНИЕ НА ТЕЗИТЕ
Многократните повторения - от отделни фрази до повтаряне съдържанието на няколко страници с всички тяхни текстове, фигури, дори с поясненията в скоби, претоварват и разтеглят изложението. Наивно, досадно и обидно! Снисхождението на читателя при първия сблъсък с този начин на внушаване на тезата се заменя по-късно с насмешка, за да прерастне към края на прочита на книгата в убеждение, че авторът нищо не разбира от психология и спекулира с интелигентността на читателите.
Тези безкрайни повторения като за първолаци внушават и още един вреден за автора и за съдбата на книгата му читателски извод: като че по този начин авторът се стреми да убеди сам себе си във верността на своите твърдения (вероятно веднага си припомнихте казаното от един немец за лъжата, повторена петнадесет пъти).
За негативния прием на творбата на Гайдарски допринасят и:
? дребнавото заяждане с официалната наука, на което са посветени пасажи от предговорите към четирите тома; същевременно в подкрепа на авторовите тези се цитират автори, към които са насочени нападките;
? липсата на описание на споменавания на много места в книгата “Метод на Гайд” като същност, методология и технология - няколкото реда в [2], стр. 31, само поясняват за кои текстове методът е неприложим. И с това се изчерпват обясненията;
? предвзетият начин на масово изписване с главна буква на редица думи, нехарактерно за българския език, изписване на отделни думи и изрази с много едър плътен шрифт, оценявани от автора вероятно като много важни – похват, обиден дори и за читател с ограничени познания;
? защитата на тезата с текстове от религиозни източници, не винаги и не във всички случаи осигуряващи обективност: като че обективните доказателства са се изчерпали, та се посяга към религиозните, напомнящо много похватите от времето на държавния социализъм всяка теза да се обосновава с цитати от апологетите на марксизма-ленинизма.

2. НЕПЪЛНОТА И ПРОПУСКИ В РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ФАКТИ
а/ За колонизацията на Нилската делта от траките
Гайдарски развива тезата ([2], стр. 101 ? 106) за колонизация на района на нилската делта от траките.
Това е възможно – миграцията на тракийски племена в посока Мала Азия (витини, фриги), а и по-далеч, не е изолирано явление и е добре отразено в древните писмени извори.
Но той не коментира обратното явление – походи на египетски войски към Тракия.
За подобни събития следа са оставили както Херодот, така и Диодир Сицилийски. И двамата описват поход в Европа на неидентифицирания фараон Сезострис или Сезоосиз от додинастичния период на Древен Египет [5].
Ето какво пише Диодир в Книга І от своята Bibliotheca historica (превод от старогръцки Петьо Ангелов):
“Когато преминал в Европа и обиколил цяла Тракия, той [Сесоосис] щял без малко да загуби армията си поради липса на храна и трудната за прекосяване земя. Поради това и определил граници за похода си в Тракия и сложил стели на много места, които бил завладял; на тях имало надпис, изписан с така наречените свещени египетски букви: “Тази страна завладя със собствените си оръжия царят на царете и господарят на господарите Сесоосис”. На стелите за войнствените народи изобразил мъжки полов орган, а за слабите и страхливите – женски, смятайки, че разположението на духа на всеки един народ ще стане очевидно за бъдните поколения по най-характерната част на тялото. На някои места поставил и собственото си каменно изображение с лък и копие, на големина четири лакътя и четири длани, колкото всъщност бил висок той. Той се отнесъл милостиво с всички покорени народи и завършил похода за девет години, след което наредил на народите всяка година да изпращат в Египет дарове, колкото могат, а самият той, събрал ненадминато количество пленници и друга плячка, се върнал в родината, извършил най-големите дела до този момент”.
Връзките между народите и династиите от древния свят не са изолирано явление. Дори келтският термин “Scotia” идва от името на египетската Скота (дъщеря на фараона Нехо /Нехониб, Некао І, 610-595г пр. н. е./ от ХХVІ-тата династия, живяла със синовете си в Ирландия след смъртта на съпуга си, скитския владетел Галам/Милид ([10], стр. 368).
б/могили и пирамиди
Авторът не се е и опитал да направи дори бегъл сравнителен анализ на тракийските гробни могили и пирамидите.
Известен е фактът, че над гробните места (гробове, мегалитни погребения, гробници) на покойниците от родово-племенната аристокрация траките са насипвали надгробни могили. Насипването на погр***лни могили датира от около ХІV в пр. н. е. Някои историци (Васил Миков Вълов) считат, че обичаят на траките да насипват могили над гробовете на своите мъртъвци е възприет от одрисите ([6], стр. 61 ? 65).
Защо? Никой досега не е дал разумен отговор на този въпрос.
В известна степен могилите наподобяват египетските пирамиди, но приликата им с пирамидите с това и свършва. Входът в тракийските гробници-храмове е обърнат на юго-изток, при пирамидите не е така. А и гробници ли са пирамидите?
А от кога траките изграждат пътни могили? Защо е избран този начин за маркиране на пътищата на полуострова? Заемка от европейските племена ли е той или установен от много по-дълбока древност метод за маркиране?
Кое е първичното – надгробната могила или пътната могила? Според Маразов ([5], стр. 102) “благодарение на тези изкуствени хълмове, концентриращи около себе си социална активност, древната топография придобива смисъла и на политическа и “сакрална мрежа”, която търси авторитет в героичното минало”. Тези разсъждения позволяват да се направи и още едно заключението, че вероятността за възникването на социален център около надгробна могила, изградена далеч от главния град на племето, е много по-голяма от вероятността такъв център да възникне около пътна могила.

в/ две особености на българския език като възможно влияние на древнотракийския
В авторовото изложение липсват коментари върху две особености на езика ни.
Едно насочване на вниманието към:
- наличие на, макар и непризнат, но съществуващ звателен падеж и
- наличие на пълна и на кратка форма на личните и на притежателните местоимения,който
може би ще даде неочакван отговор на въпроси от тракологията.
Освен в българския, звателен падеж има само в онези от славянските езици от Западните Балкани, където се е разпростирало политическото, културното и религиозното влияние на Средновековна България. Звателен падеж все още има и в чешкия, и в словашкия езици, останал в тези езици от моравския от времето на Кирил и Методий.
Само в българския език личните и притежателните местоимения имат пълна и кратка форма. Този феномен не е познат в нито един европейски език.
Посочените две особености са или в резултат на влиянието на тракийския език върху българския, или следствие от общия произход на двата езика.
г/ всеизвестен, но некоментиран факт
За означаване на понятието “племе” в английския език се ползува името на едно от тракийските племена – трибали. Възприето е от латинския.
В латинския думата tribus (триба) означавала първоначално всяка една от трите третини от населението: римляни (Ramnes), сабиняни (Taties) и етруски (Luceres). От tribus произлиза и “трибун” – началник на една от трибите, по-късно използувана за именуване ръководителя на група или институция в Древния Рим.
Думата е от времето преди Сервий Тулий (578г – 534/5г пр. н. е.), шестият, предпоследен цар на Рим.
В същото време трибалите са съществували като племе и като наименование.
Заемка, съвпадение или наследство от един праезик?
д/ за изписването на пиктографските знаци
Внимателният прочит на четирите книги не дава отговор на един не особено съществен въпрос – защо така, защо по този твърде грубичък начин са изписани знаците върху плочките и върху останалите разгледани артефакти: [а]несръчно; [б]небрежно; [в]преднамерено стилизирано или дори шифровано [г]бързописен (опростен, съкратен) начин на изобразяване на пиктограмите. Във всички случаи вариантите за отговор на въпроса не се свеждат само до изказаните четири.
Коя може да бъде причината предците ни да са изписали в този вид своите творения? Технологическото равнище ли е причината? Или сръчността и способността на изпълнителя? Или изпълнителят е бил лаик, а не изпълнител по занятие? А ако артефактите, за които се счита, че са амулети, е било задължително според тогавашната религиозна доктрина да са изработени от притежателя им? А ако намерените плочки са само скицата, изписана по скорописен начин, по която да се изпълни поръчката на “официалния” амулет?
Макар и несъществен, този кръг от въпроси би дал поредица от неочаквани отговори.
Колкото надписът е по-ситен, толкова трудностите при неговото изпълнение са по-големи. Има доказателства, че едрогабаритните надписи в Древен Египет са изпълнявани от неуки и невежи каменоделци чрез използуване на шаблони ([12], стр. 75-80).
А какви са възможностите при миниатюрните надписи?
Четката дава много възможности за финес при изписването на иероглифите в техния пълен (небързоописен) вариант върху папирус или върху дървен саркофаг.
Изписаните върху глина пиктограми в техния пълен вариант са груби и неравни. Така изглеждат иероглифите от заклинателните текстове върху заупокойните тухли в гробниците на фараоните.
Изобразяването на иероглифи върху малката площ на глинената плочка не само че не позволява постигане на желания финес, независимо колко е финно острието-писец, а е и технологически почти невъзможно. Единственото решение е стилизирано, респ. “бързописно” изобразяване.
Ако действително Гайдарски е намерил съответствие между знаците върху разгледаните в неговите книги артефакти и древноегипетските иероглифи (за което би следвало да му се вярва) дали не трябва да се отхвърли отговор [а] и да се приеме, че причината е отговор [в] или [г]?
Друг кръг от въпроси също представлява интерес. Какво показва микроанализът на изпълнението на надписите и на техниката на изпълнението: дълбочина на врязването, изменение на наклона и натиска на острието-писец при изписване на отделната линия, степен на неравномерност по ширина и по дълбочина, ориентацията на плочката във всеки един момент, съответно, етап на изпълнението, в каква посока е изписването – отдясно наляво (каквото е официалното мнение) или обратно и др. под? Какво показват химическият и спектралният анализ на плочките за произхода на материала и принадлежността му към местните суровини? Небезинтересна би била микромагнитната характеристика на плочките в сравнение с магнитната ориентация на заобикалящите я породи при откопаването.
Плочките от Караново и от Тартария са много интересни артефакти и поради формата си – почти правилен кръг. Как са изработени тези кръгли плочки, каква е степента на отклонение от точния кръг? Има ли следи от използуване на уред, аналогичен на пергел? От кръга до колелото разстоянието е малко, но понякога трае векове (централно американските цивилизации не са познавали колелото, но в Паленке съществува кръгла кула).
Защо Гайдарски е отминал разглеждането гърба на плочката от Градешница?
Възможно е и още едно, макар и екзотично обяснение на произхода на разгледаните от Гайдарски артефакти – образци на писменост, изработени от отърсващи се от кошмара на премеждието представители на древна цивилизация, оцелели в покрайнините на ойкумена след глобален катаклизъм (потоп, земетресение, предизивикано от мощна вулканична дейност, земетресение в съчетание с висока океанска вълна, предизвикани от преминаващо близо покрай Земята космическо тяло).

3. НЕВЯРНИТЕ ФАКТИ
а/ Ромфеята не е тракийски меч двуостър
На разположение са исторически извори и отчети от археологически разкопки, даващи представа и описание на тракийската ромфея [7].
Тракийската ромфея (румпия) не е меч, не е и остра от двете страни, както твърди Гайдарски на няколко места в книгите си ([1], стр. 75?76; [4], стр. 91, 136).
Не е известно точното й предназначение и начинът на боравене с нея. Според описанието на Плутарх ([7], стр.288) носи се на дясното рамо с острието нагоре. Някои считат, че се използувала за мушкане, особено ефективна срещу конницата, където защитата отдолу нагоре е била винаги проблемна. Други считат, че се е ползувала за сечене. Има и такива екзотични мнения, че ромфеята е строго специфично, дори ритуално оръжие. Едни я назовават копие-меч, други – желязно копие. Намерените образци са датирани от V в. пр. н. е. и по-късно.
Авторството на ромфеята някои историци възлагат на сатрите. Сатрите са населявали Югоизточните Родопи. Херодот единствен споменава това племе. В. Томашек (Wilhelm Tomaschek, или Vil?m Tom??ek, 26.05.1841, Оломуц – 09.09.1901, Виена) ги определя по-скоро като военна каста на диите и бесите, отколкото като отделно племе.
Ромфеята е изработена от стомана, едностранно заточено острие, завършващо с остър връх, със средна дължина около 86 см (с един режещ ръб, срещуположният на режещия ръб е удебелен – сечението е издължен триъгълник), дръжка около 59 см, завършваща в долния си край с ръкохватка. Острието е или право, или леко закривено условно казано “навътре” (подобно на коса), по-рядко – “навън” [7].
Дори да се приеме 60 кг като средна стойност на силата на удара при мушкане с това оръжие, върхът му упражнява натиск върху ризница или друго предпазно средство от порядъка на не по-малко от 8-11 кг/кв. мм, усилие, което е над границата на разрушаващата за тези предпазни средства якост и в границите на якостта на оръжието.

б/ Квантовата механика не е сбор от религиозни чудеса, нито законите на микросвета са подвластни на словоохотливостта и “заклинателните” способности на експериментатора
На 5 страници ([2], стр. 101-105) на читателя се поднася описание на постановката на опита, доказващ двата основни принципа на квантовата механика. Гайдарски не обосновава защо излага само третата, най-непопулярната трактовка на тази наука и не споменава за другите две. Цялата тази изкуствена конструкция ([2], стр. 106) има за цел да отрече ефекта на въздействуващия върху квантовата система фактор “физическо наблюдение” и да го замени с имагинерната, “сътворяваща” промени, “словесна дефиниция”. На автора трябва да е ясно, че каквито и “заклинания” да изрича експериментаторът, каквито и “словестни дефиниции” да отправя към наблюдавания квантов обект, той не е в състояние да промени природните закони а само ще наблюдава развитието на обекта под влиянието на тези природни закони. Последните не се подчиняват на ничия воля – нито на волята на наблюдателя-експериментатор, нито на волята на изградена в представите ни по наше подобие причина, наречена Бог. Природните закони са статистически закономерности, валидни за определено място, време и условия и формулирани като описание, но не и като предписание. Всичко останало е продукт на нашия детерминизъм, насаждан столетия чрез монотеистичната ни ориентация.
Изложеното в [2] е едно фриволно тълкуване, чиято цел е да подмени обективната физическа реалност с някакви свръхестествени сили само за да обоснове тезата си, че първите фрази от Евангелието на Йоан
“1. В началото бе словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога” [8].
са височайше откровение, доказващо, че Словото Божие е всесъзиждащо, всетворящо мирозданието.
Но специалистите по тълкуване на евангелията са съвсем на друго мнение.
Ето как У. Макдоналд, един от сериозните коментатори на Новия Завет, пояснява тези първи текстове от Евангелието на Йоан ([9], стр 393):
“В началото той [Йоан] не обяснява кой или какво е Словото. Словото или речта е нещо, с което ние изразяваме мислите си на другите хора. Под думата “Слово” обаче тук Йоан няма предвид реч, а по-скоро едно Лице. И това Лице е Господ Исус Христос, Божият Син.”
Трябва категорично да е ясно на всеки, че текстовете в Новия Завет предават информацията кодирано. Но едновременно с това думите, имената и титлите, носещи някакво тайно послание в евангелските текстове, се използуват през цялото време по един и същ начин. Те не само имат едно и също значение всеки път, когато се ползуват, но се и ползуват в един и същ вид, когато се изисква да се предаде това значение. Това е едно недвусмислено и много ясно свойство на използувания в евангелията език – кодираният език. Не напразно на много места в писанията, преди съобщаването на някакъв кодиран факт, се прави уговорката “който има уши да слуша, нека слуша!”. Нещо повече, някои авторитети считат, че целият Стар Завет също е символичен, кодиран и обясняват това като последица от вярванията на терапевтите ([11], стр. 158).
Евангелските текстове са без променливи: напр. навсякъде, където се използува фразата “Божието Слово” с главни или без главни букви, означава, че Исус присъствува или е предмет на разказа (Лука 1:5, Марко 4:8, Деяния 6:7, 2 Тимотей 2:9, 4:17 и т. н.).
Най-задълбочени проучвания на кодираното изложение на събитията в евангелията принадлежат на видния доктор по теология Барбара Тиъринг (Barbara Thiering, родена 1930г в Сидни, преподавател в университета в Сидни от 1967г). Тя обяснява кода съвсем тривиално - Исус е назоваван кодирано “Божие слово”, при това винаги и навсякъде ([10], стр. 40, 112).
Тези няколко бележки дават представа, че никой евангелист не определя словото като всетворящо, като всесъзидателен инструмент на Твореца.
На Гайдарски следва да се припомнят двата принципа на квантовата механика и нейните три интерпретации.
Първият принцип “съотношението на неопределеност” гласи, че не е възможно при каквито и да са обстоятелства да се знае точно и едновременно местоположението на една частица и нейния импулс. Казано просто: ако се знае къде точно е даден обект от микро света, неговата скорост, енергия и бъдеща траектория могат да се определят само с определена вероятност, при това – променени вследствие на определянето на неговото местоположение.
Вторият принцип “принципът за допълнителност” твърди, че вълновият характер на излъчването и корпускулярният характер на веществото представляват взаимно изключващи се свойства, макар че двете представи са необходими компоненти за разбиране на природата.
Третата, най-непопулярната интерпретация на квантовата механика е известна като "съзнанието причинява колапса (на вълновата функция)" или "антропен принцип на участието". Подложена е на остри критики от ортодоксалните учени. Според тази интерпретация първото наблюдение на дадена квантова система от съзнателен наблюдател води до колапс на нейната вълнова функция и избор на една от всичките възможни вселени.
Сред неговите основатели и главни застъпници са двама от най-големите физици на нашето време. Първият е Джон Уилър (John Archibald Wheeler, 09.07.1911 – 13.04.2008). Той е последният останал до скоро жив от това поколение велики физици, пряк ученик на Нилс Бор и сътрудник на А. Айнщайн. Твърд?: "Ние сме участници в сътворяването не само на близкото и сегашното, но и на много далечното и много отдавнашното. В този смисъл ние сме участници в създаването на нещо от вселената в далечното минало...". Приписваното на Уилър в [2], стр. 102, първи пасаж е близко, но не е еднакво с току-що цитираното.
В резюме – действието, а не словото определят процесите на квантово ниво. Така, че някои трябва да стоят по-далеч от теми, които не са им ясни.
Вторият голям застъпник на третата интерпретация е нобеловият лауреат Юджийн Уигнър (Eugene Paul Wigner, Budapest, Hungary, 17.11.1902г – 01.01.1995г.). Ето какво казва и той по повод на ролята на съзнанието в квантовата механика: "Не е възможно да се формулират законите [на квантовата теория] по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието (на наблюдателя)... Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на съзнанието".
Е, къде е трансценденталността, проповядвана като теза от Гайдарски?
Най-разпространената и общоприета интерпретация на квантовата механика е свързана с имената на двама от нейните създатели - Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Според това тълкуване всички възможни състояния на дадена квантова система съществуват съвместно в суперпозиция на състоянията си до момента на измерването/наблюдението на системата. Точно в този момент се реализира само едно от тези състояния: настъпва преход от множество потенциални към едно актуално състояние на системата. Затова при тази интерпретация процесът на наблюдение и самият наблюдател заемат централно място - те определят (по специфичен начин) кое от възможните състояния се реализира, т.е. изпълняват съзидателна роля или буквално сътворяват конкретната действителност.
Множеството светове е втора по популярност интерпретация сред физиците. За първи път е формулирана под името "относително състояние" през 1957 г. от американския физик Хю Еверет (Hugh Everett III, 11.11.1930 – 19.07.1982). Впоследствие тя е преименувана на “интерпретация на множеството светове" (many-worlds interpretation - MWI). Според тази трактовка процесът на измерване на дадена квантова система се разбира по-общо като взаимодействие на системата с окръжаващата я среда. При това взаимодействие едно от възможните състояния на измерваната система се свързва с измерващия комплекс (околната среда) и именно се реализира точно това състояние като заедно с това се отделя от всички останали състояния посредством т. нар. квантова декохерентност. Така се осъществява необходимият преход от потенциалност към актуалност и фактически се сътворява определена действителност, включваща конкретното състояние на квантовата система.

в/ Притежателно местоимение “на” (!??)
В българския език има предлог “на”, но няма местоимение “на” – във втората си част бележка 1 под черта на стр. 162 [2] е невярна. Аналогична неточност – стр. 126 в [3].

г/ Дионисос = Дион-Исус. Монотеизъм
Гайдарски възторжено възкликва: “Каква изненада! Името “ИСУС” е написано на Тракийска Погр***лна Плочица от енеолита (халколита) с давност от около 7 000 години! А някои свързват това име чак с адвента на Християнството, за което казват, че било възникнало 5 000 години по-късно като някаква юдейска секта? Нима е възможно това? Защо тогава не сме чували никога досега и не се е записало никъде, че траките са вярвали в ИСУС?” ([3], стр. 39).
Тази бележка и разсъжденията в [3] не могат да се приемат сериозно. В нашия реален триизмерен свят следствието не може да изпреварва причината, колкото и да се иска на някои.
Известно е, че историческият Исус е пребивавал дълги години в Египет и е бил добре запознат с египетските религиозни мистерии.
Причината, поради която египтолозите не изучават египетските мистерии, е предмет на отделен анализ. Накратко – чувствителни към мистичните проблеми, повечето от египтолозите се стремят да се придържат към привидно рационалните обяснения на откритото от тях ([11], стр. 173), въпреки че и самите те не винаги се съгласяват с тезата си.
А кой би заложил авторитета си като се наеме да твърди, че Исус е носел името Исус по рождение, а не го е приел по време на престоя си в Египет? Че Исус е бил посветен в храмовите таинства е трудно оспорим факт. Известно е, че Исус би следвало да бъде титулован Давид, така както брат му Яков става Йосиф (Ариматейски = ha Rama Theo)
Египетската традиция формира юдаизма от най-ранни времена – от времето на Мойсей и на Йосиф. Нещо повече, влиянието на древно египетската религиозна доктрина върху апологетите на християнството е огромно. Достатъчен е следният пример: известният египтолог Е. А. Уолис Бъдж (Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, 27.071857 – 23.11.1934) от Британския музей отбелязва египетския произход на уводните думи от основната християнска молитва “Отче наш” (“Отче наш, който си на небесата!”), еднакви с тези на една древноегипетска молитва към Озирис Амон: “Амон, Амон, който си на небесата...”.
Недопустим е дори и намек, че траките са били монотеисти – нали древногръцкият пантеон възприема тракийския.
Идеята за тринитарното единство у траките, развито в ([2], стр. 79 – 91), не отговаря на историческата истина. Тази идея е плод на начина на мислене на днешната цивилизация, коренно различен от начина на мислене у древните траки, египтяни и други потомци на една до-древна цивилизация. Трябва ли да припомняме, че Символът на вярата за Троицата е наложен от Никейския събор под прекия диктат на император Константин, самообявил се за Спасител на християнството и за негов апостол?!!

4. ИЗВОДЪТ
Гайдарски се е доверил на приемствеността в човешката история като очевиден и естествен фактор на прогреса. Макар че не съвсем е успял да преодолее детерминизма на света и догмата на монотеизма, той се е опитал да мисли като древните траки, направил е опит да възпроизведе тяхното съзнание, техния вътрешен мир. Не без основание акцентира върху прозряната не само от него особеност на траките – архетипно-паралогичен начин на мислене, на поведение и на възприемане на света ([1], стр. 88; [2], стр. 171). Този начин на възприятие и на изразяване на чувствата е твърде специфичен и за траките, и за древните египтяни, и за други древни народи. Характерен с всецяло отдаване във всяко начинание – дали е война или религиозен ритуал. Кастата на жреците е носител не само на религиозната доктрина: сред посветените тя е носител и разпространител на знанието. Вождът-жрец или жрецът-вожд, обединяващ в едно лице и духовната, и светската власт, винаги е с неестествен, ирационален произход.
Въпреки недостатъците, пропуските и грешките, четирите тома на д-р Стефан Гайдарски, посветени на разчитането на тракийското писмо, представляват интересен опит за осветяване на най-древното достигнало до нас писмо. В този опит има нещо рационално, което не бива да се пренебрегва.

С благодарност към всеки, който ще се отзове на адрес: bonevi2000@yahoo.com

Бонев

1. Тракийското писмо Декодирано – І, Институт по трансцендентна наука, София, 2006г;
2. Тракийското писмо Декодирано – ІІ, Институт по трансцендентна наука, София, 2006г;
3. Тракийското писмо Декодирано – ІІІ, Институт по трансцендентна наука, София, 2007г;
4. Тракийското писмо Декодирано – ІV, Институт по трансцендентна наука, София, 2008г;
5. Маразов, Иван, Heterotopia на Древна Тракия, Тракия и околният свят, Научна конференция Шумен, 2004г, изд. МИФ9, София, 2005г, стр. 73;
6. Политическа история на траките, Ал. Фол, изд Наука и изкуство, 1972г;
7. Димитров, Станимир, За тракийската ромфея, Тракия и околният свят, Научна конференция Шумен, 2004г, изд. МИФ9, София, 2005г, стр. 285;
8. Новий Завет, Синодално издателство, София, 1950г;
9. Макдоналд, Уйлям, Коментар на Новия Завет, том І – Матей – Йоан, изд. Верен, София, 1993г;
10. Гарднър, Лорънс, Кръвната линия на Светия Граал (Скритото потомство на Исус), ИК Бард, 2006г;
11. Бейджънт Майкъл, Свитъците на Исус, ИК Хермес, Пловдив, 2007г;
12. Перепелкин Ю. Я., Тайна зологото гроба, изд. Наука, Москва, 1968г, стр. 75-80.

от Драганов / дата: 31 юли 2009

Прав си, Лингвист, за повечето неща. Кой е луд могат да кажат само квалифицирани лекари. Аз не съм такъв, далеч съм от медицината (едно време ни занимаваха с разни психологии, ей така, служебно и не много дълбоко). Обаче имам съмненията, че Стефан Гайдарски, същият се е самонарекъл още Стефан Гайд, не е съвсем ...как да кажа, читав. Има някои сериозни отклонения, как да се изразя по-меко - мания за величие, мания за преследване, неистово желание да бъде център на внимание, властолюбив, мизантроп. Последното, съчетано с хипермания религиоза, става много гаден коктейл. От него са изпатили много хора, разбира се, почти винаги участва и брат му - Цветан Гайдарски (тоя не е Гайд!). Но последният е друга тема, там се добавят още неща, разбирай деяния. Та въпросът не е само в баницата.

от Лингвист / дата: 22 юли 2009

Драганов, не е луд този, който изяжда баницата, а този, който му я дава. Щом има луди да купуват такива безсмислици, ще има и такива да ги пишат. За сведение на наивниците - с писмеността се занимава лингвистиката, а не "трансцендентната наука", каквото и да означава това в главата на Гайд. А той от лингвистика хал хабер си няма.

от читател / дата: 19 ное 2008

Щом има толкова коментари книгата си струва,аналитична и откривателска.Но явно от много други източници сме зомбирани, че не може да сме наследници на толкова велика и прекрасна култура,която извира изпод земята ни.Прочете книгата за да получите по- широк и ясен поглед върху невероятно красивата тракийска култура/ ако това ви вълнува?/.

от Благо / дата: 21 май 2007

Това, че Стефан Гайдарски, още д-р Стефан Гайд, с още стотици (!) превъплъщения блъска по клавишите, е омръзнал на публиката факт. Пише по малките часове какво от това - разни хора, разни стереотипи. Едни ги хваща музата нощем, други – по друго време. Същ

от чакащ / дата: 19 фев 2007

Д-р Стефан Гайд, още наричан Стефан Гайдарски, съвсем напусна правилата на феърплея. Наместо на 15-ти февруари да презентира сам новата си идиотщина -"Тракийското писмо декодирано - II", пусна някакво никакво филмче. Няма въпроси, няма отговори! Страхът е

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg