Лично на мен любимите му негови книги са "Алхимикът", "Петата планина" и след това тази. Но все пак съм ги чела преди 12г., когато нямаше по-добро четиво за възрастта ми и философската ми душа. Неговите книги са като буквар, с който навлизаш в една необятна сфера :)
Вероника решава да умре / луксозно издание
Автор: Паулу Коелю
| Издател | Обсидиан |
| Брой страници | 205 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 287 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9547690930 |
| Баркод | 9547690930 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
На 11 ноември 1997 г. Вероника реши, че най-сетне е дошъл моментът да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.
Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде в състояние да се разкае по средата. Но след всяко погълнато от нея хапче убедеността й нарастваше: пет минути по-късно опаковките бяха празни.
Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе оставила на леглото си едно френско списание - „Ом", от този месец, току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове), измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе запознала по време на една конференция в кафенето на хотел „Гранд Юнион". Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да разговарят по-обстойно върху някаква тема.
Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е част от нейния свят, и ако прочетеше някакъв материал за работата му, времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше, но това отговаряше на начина й на живот; тя винаги бе търсила онова, което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например.
За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: „Нищо на този свят не става случайно."
Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира? Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения?
Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса:
„Къде се намира Словения?"
„Никой не знае къде се намира Словения - помисли си тя. - Дори това не знаят."
Но въпреки това Словения съществуваше, беше навън, вътре, в околните планини и на площада пред очите й: Словения беше нейната родина.
Захвърли списанието, не искаше точно сега да се възмущава от един свят, който не знаеше, че съществуват словенци: честта на нацията й повече не я засягаше. Бе настъпил часът да се гордее със самата себе си, да разбере, че е в състояние да напусне този живот, че най-сетне се е осмелила: каква радост! И вършеше това по начина, зва който винаги бе мечтала – с хапчета, които се оставят следи.
Много добра книга! Има недостиг откъм екшън, но за сметка на това е преизпълнена с житейски истини. Коелю не е за всеки, трябва ти търпение и акъл да четеш произведенията му. Само ще кажа, че от първият прочит стана една от любимите ми книги.
Рядко се среща толкова добре написана книга.Браво.
Освен тази книга, и "Единайсет минути", не съм чела друго от този автор. За мен тази е много по - дълбока и много повече докосна душата ми от другата. Това е книга за живота ! Поредното доказателство, че човек оценява нещо, когато започва да го губи. Препоръчвам я! Заслужава си човек да се замисли и да осъзнае, че има всичко необходимо, за да бъде щастлив.
Да чете го и още как!
Тоя Коелю още ли го чете някой, всичките му книги са тотална литературна боза!
Да, най-добрата книга на Паулу!!!! Заслужава си!!!!!!!!
НЕВЕРОЯТНА КНИГА! Най-добрата на Паулу за мен !!!
И филма е много добър!
Много хубава книга, интересна, вълнуваща и те кара да мислиш, мислиш и да се изненадваш от нещата, които сам откриваш за себе си!
Трудно е да коментираш книгите на Коелю. В тази границите между лудостта и нормалното поведение, между депресията и щастието са толкова тънки, че нямам как да не ги прекрачиш.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Несъмнено, много от вас, когато чуят името на писателя Паулу Коелю се сещат главно за култовата творба „Алхимикът“.Така беше и с мен, докато не прочетох „Вероника решава да умре“. Това е много интересна книга, написана доста увлекателно и се чете на един дъх.
Вероника е млада жена, която на пръв поглед притежава всичко, което желае. Животът и е забавен, има хубава работа, излиза в различни заведения, среща се с интересни мъже, но усеща, че нещо и липсва. Тази празнота я тласка към самоубийство и изпива свръхдоза приспивателни. Лекарите успяват да я спасят и тя се събужда в една психиатрична клиника, но е изправена пред страшната диагноза – увредено сърце и броени дни живот.
През престоя си в болницата героинята се среща с различни хора, които се лекуват, сблъсква се с различни съдби. Всичко, което преживява там я кара да се отдаде на чувства, които са и били чужди до тогава – омраза, гняв, страст, сексуални крайности. Тук младата жена среща и любовта. Постепенно осъзнава колко ценен дар е живота, разбира, че всеки е дошъл с някаква цел на този свят и сам трябва да я открие.
Каква ще е съдбата на Вероника, каква ще е развръзката на събитията? Нека читателите разберат сами, а аз обещавам, че ще е интересно...
Вероника е млада жена, която на пръв поглед притежава всичко, което желае. Животът и е забавен, има хубава работа, излиза в различни заведения, среща се с интересни мъже, но усеща, че нещо и липсва. Тази празнота я тласка към самоубийство и изпива свръхдоза приспивателни. Лекарите успяват да я спасят и тя се събужда в една психиатрична клиника, но е изправена пред страшната диагноза – увредено сърце и броени дни живот.
През престоя си в болницата героинята се среща с различни хора, които се лекуват, сблъсква се с различни съдби. Всичко, което преживява там я кара да се отдаде на чувства, които са и били чужди до тогава – омраза, гняв, страст, сексуални крайности. Тук младата жена среща и любовта. Постепенно осъзнава колко ценен дар е живота, разбира, че всеки е дошъл с някаква цел на този свят и сам трябва да я открие.
Каква ще е съдбата на Вероника, каква ще е развръзката на събитията? Нека читателите разберат сами, а аз обещавам, че ще е интересно...
Жанета Иванова - Хеликон Варна, Пикадили Парк
Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е най-известния бразилски писател.
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
