Великолепният Бакман.
Току що завърших "Брит-Мари беше тук". Стил, който очарова и не може да се опише с думи. ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ , добрата й страна. Прочетеш една негова книга и искаш всички, и се надяваш да пише още. За "Брит-Мари беше тук " ще цитирам:
"Майка ми работеше в Социалната служба. Винаги казваше, че насред целия шит, насред всичко най-лошо, все се намира някоя хубава, слънчева история. И тогава всичко останало си струва.
- Ти си моята слънчева история, Брит-Мари."
Брит-Мари беше тук
Автор: Фредрик Бакман
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Любомир Гиздов |
| Брой страници | 348 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 444 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542820864 |
| Баркод | 9789542820864 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"На една определена възраст почти всички въпроси, които човек си задава, се въртят около едно и също - Как се живее животът ?"
Авторът на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало.
Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.
"Брит-Мари беше тук" е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.
Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. "Брит-Мари беше тук" е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на "Манчестър Юнайтед", е само един от многото му недостатъци.
Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Изборът на книжарите за 2016, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Истории за доброто, Приятелствата в книгите, Най-четени автори за 2017, Фредрик Бакман, Вдъхновение за пролет, Доброто в нас, Всички говорят за футбол, Футболни легенди, Дестинация Скандинавия, Любими женски образи, Световен ден на футбола, Футболно лято, Романи за добро настроение, Силни женски образи, Време за почивка
Доста скучна . Не ме грабна с нищо .
Не я препоръчвам ...
Страхотна книга. Не всеки обаче би я разбрал!
Книгата е страхотна! Трогателна, смешна, тъжна, дълбока... Не те оставя безразличен и все пак зарежда с надежда.
Честно казано първите две книги ми харесаха повече , тази ми дойде доста депресивна и това постоянно натякване на "социално некомпетента " ми досади. Накрая нещо не разбрах какво се случи. С две думи не ме грабна.
Още по-добра и дълбока от първите две, според мен.
Изключително депресираща. Никакъв хумор не спасява.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. Сестра ми намери най-високите скали и скочи от тях във водата. Когато отново изплува на повърхността, аз стоях горе, а тя ми извика: „Скачай, Брит-Мари! Просто скочи!“ Разбери, че когато човек стои на най-високата скала и гледа към морето, за миг наистина е готов да скочи. И тогава просто го прави, осмелява се. Но ако изчака твърде дълго, това така и не става.“
Не вярвам, че ще прочетете „Брит-Мари беше тук“, ако ви представя главната героиня така: тя е 63-годишна домакиня, която никога не е работила извън дома си, в който се е грижила всяка минута за своя съпруг; тя има компулсивно-обсесивно разстройство на тема чистота; тя е толкова социално невежа в общуването, че шокира събеседниците си; тя може да почисти всяко петно с бикарбонат, но почти всички други житейски ситуации са за нея непосилни.
Ако обаче ви кажа, че „Брит-Мари беше тук“ е написана от автора на „Човек на име Уве“ Фредрик Бакман, сигурна съм, че ще захванете да четете книгата веднага. Защото и Уве не е най-ведрият човек, с когото бихте искали да си другарувате, но само докато го опознаете. После вече щяхте да мечтаете да сте негов съсед.
Фредрик Бакман е смел автор – той си избира мърморката на блока или мизантропа на квартала, снабдява всичките им околни с големи проблеми и още по-голяма доброта, заплита ги в паяжината на трудно всекидневие, стои отстрани и с усмивка в репликите наблюдава как антипатичният малък, свит човечец се превръща в спасител с огромно сърце, каквото той всъщност винаги е имал, но не е имало кой да му го (по)каже.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен
Карл Фредрик Бакман е роден на 2 юни 1981 г. в Стокхолм, Швеция. Израства в Хелсингбори. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2006 г. вестник „Хелсингбори Дагблад“ променя концепцията си в таблоид, той кандидатства в него и е нает като колумнист. През 2007 г. е нает от новинарския сайт „Муур магазин“, а година по-късно преминава на свободна практика. В периода 2010 – 2015 г. пише за модното мъжко списание „Кафе“. През 2012 г. започва да пише и за вестник „Метро“.
През 2012 г. е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. През 2015 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.
През 2013 г. е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
Произведенията на писателя са преведени на над 25 езика по света. През 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
През 2009 г. се жени за Неда Шафти и има 2 деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
