Музиката на един живот

Автор: Андрей Макин

0 мнения

Издател Леге Артис
Брой страници 98
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 369 грама
Размери 21x14
ISBN 9789549933680
Баркод 9789549933680
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 6.00 лв.

"Музиката на един живот" е затрогваща приказка за една от многото лични съдби на прогонените от сталинисткия режим. Писателят разказва за пианиста Алексей Берг, когото среща по време на едно дълго пътуване от Далечния изток към столицата Москва. Берг, типичен представител на „хомо совьетикус", както ги нарича авторът, опитвайки се да се спаси от сталинистките чистки, приема идентичността на един войник, загинал при първите нападения на фашистка Германия над СССР. С години крие самоличността си, но един ден се издава, когато без страх засвирва пред публика на пиано, като оставя да бликне неговата музика. Виновна за това е любовта. Това ще бъде неговият първи и последен концерт, защото веднага бива изпратен в Сибир...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Музиката на един живот” на Андрей Макин е пестеливо и въздействащо разказана история за времето на Сталинския режим в Русия.
Тя започва с една случайна среща между разказвача и старец, свирещ на забравено пиано в склада на претъпкана гара в един град в Урал.
Студено, мизерно, пълно с жени, деца, старци, войници, проститука, която обслужва всеки, който я поиска.
Обявяват шестчасово закъснение на влака, достатъчно време да се огледаш в чакалнята, да се взреш в хората и да се запиташ защо и как стоически приемат този скоткски живот.
„Homo sovieticus припокрива изцяло тази човешка стагнация до последната въздишка, до проскърцване на бутилката в ръба на чашата, до страниците на Правда под кльощавото тяло на стареца, облечен в износеното си палто, тези страници, изпълнени с отчети за постижения и за щастие.” – така разказвачът обобщава колективния фатализъм на руския народ.
Изведнъж насред цялата грозота той чува музика. Прекрасната мелодия го отвежда до Алексей Берг, който свири на пиано и плаче.
В разцвета на младостта и кариерата си пианистът, син на интелектуалци, се оказва в центъра на чистките в края на 30-те. Майка му и баща му са заловени. Той успява да избяга и да се скрие при леля си в едно затънтено селце. Там прекарва известно време, скрит в обора, докато не му се налага да се сблъска лице в лице с войната и очите на десетки мъртви войници. На един от тях той отнема документите и самоличността, превръщайки се в съветския войник Сергей Малцев. Спасява се, играейки ролята на предан военнослужещ, който убива, когато му се налага. Винаги нащрек от страх да не бъде разкрит, опитвайки се да забрави човека, който е бил преди. И въпреки това е неспособен да гледа как войници убиват една катеричка, докато я използват за игра. Така и никога не забравя отлитащата топлината от нейното меко кожухче, сгушено в дланите му.
По пътя си той среща лекарката с йод на пръстите, която го лекува докато е ранен, отдавайки му и тялото си. Среща жената, теглеща шейна, натоварена с детски ковчег, която след погребението прибира припадналия Малцев, дарявайки го с женска плът и човешко присъствие.
След войната той става шофьор на генерала, чийто живот спасява.
Запознава се с дъщеря му Стела, която обича да свири на пиано. То става повод любовта между тях да пламне, макар и да осъзнават, че не могат да бъдат заедно по ред причини.
Една вечер, когато Стела се сгодява за мъж от видно семейство, лаикът Алексей е поканен да изсвири „Оловното войниче”, а след това и „Валсът на гълъбите”. Именно този момент разкрива истинската му самоличност. Изпратен е в лагер, където живее повече от 10 години, оцелява физически, скътал в най-дълбоките гънки на душата си красотата на музиката и топлината на една любов.
За да срещне години след това един човек на забравено от Бога място и да му разкаже „със смущаващата простота, с която се изживява разбитият живот...”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Музиката и любовта някак винаги вървят ръка за ръка.

Любовта изпълва сърцата и душите с музика.

Те, музиката и любовта, са центърът на тази, тъничка, уви, книга на Андрей Макин. „Музиката на един живот” носи духа на дълбоката руска душа, но и нейния трагизъм. Всъщност онзи трагизъм, който понякога любовта ражда... И който също така й придава онази романтична музикалност, красива и неповторима.

Елена Бойчинова, Хеликон Витоша

Андрей Макин е роден в Сибир през 1957 г. Завършва висше образование в Москва, преподава философия в Новгород, сътрудничи на литературни списания, има неприятности с режима на Брежнев. По време на перестройката емигрира, защото бизнесът според него убива всяко литературно творчество. Пристига в Париж през 1987 г. и започва да пише на френски, "за да не бъде преследван от твърде близките сенки на Чехов, Толстой или Достоевски". Изпраща ръкописите си на различни издатели, като ги представя за "преводи от руски", за да събуди по-голям интерес, но получава оскърбителни откази. Макин не отстъпва, многократно променя името си, заглавията, пренаписва първите страници, продължава неотменно да изпраща своите текстове. През 1990 г. успява да публикува първия си роман "Дъщеря на един герой на Съветския съюз". Признанието на публиката и на критиката идва с четвъртия му роман "Френското завещание" (1995), за който му присъждат наградите "Гонкур", "Медиси" и "Гонкур на учениците". Цялото творчество на Макин е написано на френски език. Романите му са преведени на трийсет езика. На българския читател е познат с романа "Музиката на един живот".