По нашите земи зимата не е зима без бидон кисело зеле в мазето или на балкона. От край време сме стриктни в спазването на този ноемврийски ритуал – избиране на зелето, товарене в багажника, забъркване на саламурата, претакване... и нататък е ясно – кеф и половина при хапването.
Но като във всяка друга, така и в тази работа си има чалъм, та затова често чуваме „Абе дай да ти дам от моето да пробваш за мезе довечера – не много киселко и леко пикантно съм го направил!“. Нещо като при размяната на парче кекс между съседки, придружено с обсъждане на рецептата (с часове).
Честно казано, зимната трапеза ще е несправедливо ощетена без зелеви сарми, свинско с кисело зеле или ситно нарязана салата, подправена с червен пипер и олио и, разбира се, комплимент от домакина – ароматна домашна гроздова или сливова с конкурентен градус.
Така е, на разбирачите сърце не им дава да лишат домашната ракийка от най-верния й другар. Все едно да делите друсания кебап от червеното вино – абсурд! Но това е друга тема.