Калуня-каля

Автор: Георги Божинов

Коментари: 67

Издател Хермес
Брой страници 352
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 388 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542613886
Баркод 9789542613886
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.95 лв.

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г.
Новото издание на „Калуня-каля“ ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели.
Мога да сравня „Калуня-каля“ по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси. А по надникване в народния етос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев.

Ключови думи: Популярни бестселъри, Топ 100 за 2015 година, Международен ден на майчиния език, Намери време за четене, Ден на независимостта

от ККС / дата: 10 юни 2017

Силна, разтърсваща, прекрасна книга. Радвам се, че имах възможност да я прочета. Не успях да я оставя дори за миг.

от Албена / дата: 22 май 2017

Днес, когато е пълно с таланти и графомани, очевАдно не всяка книга е ценност и не всяка трябва да бъде пазена. Така че споделям категоричността на Мони.
Четох книгата и просто от инат я дочетох до края. Стана ми обидно като читател, че агресивната реклама безобразно злоупотребява с желанието на читателите да се информират предварително за всяка книга и съвсем като на пълни глупаци тръби колко шедьовърна е една книга. Само че издателят не си дава сметка, че една такава продадена в голям тираж книга заради бомбастична реклама оттласква читателите от него и същият този читател започва да избягва купуването на следващи книги на същия издател. Само че той няма статистически механизми да отчете този негативен ефект и продължава да упорства с публикуването на реклами, а не рецензии.
И, разбира се, след негативни отзиви тук бърза да побликува поредния изблик на огромна възхвала уж от името на някоя сантиментална и много разбираща от литература читателка.
Е, и аз съм сантиментална, и аз разбирам от литература, но този ЗАБРАВЕН ШЕДЬОВЪР смятам, че е ЗАСЛУЖЕНО ЗАБРАВЕН.

от Лидия / дата: 15 май 2017

В момента чета тази прекрасна книга . Завладя ме и горещо я препоръчвам на всички обичащи да четат. Останах потресена от първия коментар/ на Мони / и се чудя как може да се хвърли в кошчето книга? Представяте ли си ? Личното ми мнение е, че не всеки грамотен може да прочете книга и да разбере за какво точно става въпрос ,за да я оцени по достойнство. Жалко за такива хора!

от Мони / дата: 30 мар 2017

То бива прехвалена книга ,но тази бие всички рекорди.Купих я ,прочетох и ... в кофата за хартиени отпадъци.

от Женя / дата: 08 мар 2017

"Калуня- каля" не е роман за повърхностно четяща аудитория. Не се изненадвам на отричащите романа отзиви, които чета тук...

от Мнение / дата: 14 фев 2017

Малко късно се реших да се запозная и аз с Калуня-каля и ще споделя мнение, без да ангажирам никого и без претенция за "разбиране" от книги. Чета за удоволствие, но тук не се получи. Трудно вървеше, нещо все не достига, за да е "завладяваща" историята. Прескача се във мислите и събитията, пълно е с "еднодневни" герой, които не правят нищо съществено. Жените са "притурка" или "прищявка" на ГЕРОЯ, такива са и мъжете около него, незапомнящи се за мен. Много описания на сменящите се годишни времена,"трапези" и пътища...
Все пак, смятам, че трябва да се прочете, но не и с очакване за "шедьовър"

от Бай Васил / дата: 24 юли 2016

„... забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, ...” – пише в анотацията и това ме накара да прочета романа. НО – в текста няма практически нищо за самото въстание! Споменава се само, че каурите /учехме, че правилното е „гяур”!/ нещо се били разбунили и нищо друго! В отговор помаците съсипват едно българско село. Това е всичко и това е основата на романа. В своята статия след текста, Деян Енев пише – „Някой ще каже: а как разбра, че е шедьовър? На това ще отговоря така: кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите.” Помпозно, надуто и самовлюбено изказване! Книгата е интересна, но в никакъв случай не е шедьовър, и още по – малко е посветена на Априлското въстание! Това е просто една добре разказана история и нищо друга. Отделно от това – прекалено е с използването на думи от помашкия речник, които днес са напълно непознати на масовия читател. Примери: бръжлец, снопарка, суро, рахметлия, тръповен, гъжва, ямаджии, бъракмак, каяфет, давия и много други. Аз отдавна преминах 50-те години и съм с висше образование, инженер съм, не съм учил да „познавам шедьоври”, а и не зная къде се учи това, но тези думи не ги зная. Смисълът на някой се разбира от изречението, на други – не. Следователно, младият читател на места би се запънал сериозно за да разбере мисълта на автора, да не говорим и за безкрайните описания на природни и други картини, които на моменти направо те отегчават. В заключение – интересна книга за живота на помаците от 18 век и нищо повече! За маркетинга и рекламата - браво – книгата се продава добре и в това няма нищо лошо. Но - няма никаква историческа стойност, а за литературната - да съдят разбирачите!

от Василко / дата: 08 юли 2016

Василка е объркала книгата с някое любовно романче, което чете в момента. . Женските образи са всичко друго, но не и плоски. А езикът е едно от нещата, които те грабват.
Спрете да пишете коментари, които нямат поне малко общо с книгата.

от Василка / дата: 26 апр 2016

Нещо ме отблъсна още първия път, когато чух заглавието... Но го взех, да не изоставам от колектива... С мъка прочетох романа, та белким прозра защо толкова го хвалят.
Езикът е тромав и селяшки. Авторът се омайва от собственото си минало на село и от - най-вероятно - неизживени сексуални копнежи. Писано е като за автотерапия, за бягство, за забрава.
Една книга трябва да те грабне, да не можеш да я оставиш. А тук се губиш между хилядите битови подробности - коне, биволи, магарета - напълно ненужни. Женските образи са плоски. Увлечението по "Малката" - откровено порнографско. Съжалявам, че Деян Енев така наду главите на читателите, та даже не смеят да си признаят, че книгата не им харесва.

от Спас Иванов / дата: 27 мар 2016

Прочетох го на един дъх и ми достави върховно удоволствие. Не ми се искаше да свършва.

от ceco / дата: 20 мар 2016

Книгата си е много добра, вярно че нещата в нея не са се случи в действителност, но не това е била целта на автора. Според мен всеки има какво да научи от книгата и няма да съжалява, ако я прочете.

от П / дата: 08 мар 2016

Наистина много силна книга! Не само всеки българин, ами и всеки човек е хубаво да я прочете, макар че ние българите най-добре можем да я разберем. Но трябване не само да се чете, а и да се мисли. Някой беше написал в коментарите по-долу, че липсва философия в книгата. Напротив! Има я! Жалко, че някои не могат да усетят!

от Ин и Ян / дата: 29 фев 2016

Критиците ли ви смущават? Нали искате обективност. А истината се ражда в спора. Така че защо великодушието на запленените да пречи на обективното писане за относително елементарни книги? Е, тази е малко повече от елементарна. Или малко по-малко? Кой знае. Всички сме субективни.

от Веселин / дата: 24 дек 2015

Скъпи критици, оставете романа на мира. Напишете вие нещо. Мен ме грабна и не можах да се спра.
Поздрави!

от Роси / дата: 06 ное 2015

Ще кажа само това:
Когато бях ученичка, имахме читателскки дневници и там трябваше да записваме дали ни е харесала книгата, кои са главните герои, каква е поуката и т.н. Учителката по литература беше добавила още един въпрос: "Защо четем една книга (художествена литература)?". Научени да отговаряме шаблонно по "пионерски", ние отговарихме, че четем книгата заради поуката от нея или заради историческата истина, или пък защото научаваме за традициите и какви ли не още глупости. Учителката се усмихна: "А аз пък чета една книга заради удоволствието, което ми доставя".
Доставя ми огромно удоволствие да чета "Калуня-каля" и ми звучат крайно безсмислени кометарите на "литературните критици", изправили се с голи гърди да бранят "историческата истина", "необходимостта" от многопластоовост и сложност на литературните герои", що е то "шедьовър" и не знам какво още.

от Боби / дата: 12 авг 2015

Ще ме извинява Деян Енев ,ама не е на нивото на "Железния светилник" в никакъв случай.

от Антон К. / дата: 11 авг 2015

Добра книга, ама шедьовър - в никакъв случай. Пък и описанието на тия хумбертхумбертовски копнения определено дразни. Прилично автентично като израз на лична патология, но посредствено като литература.

от до Махраба... / дата: 07 юли 2015

Ми нали това сме направили, ефенди - прочели сме я, та си казваме после мнението. Ми нали затова е тая рубрика "Мнения за книгата" - да споделим впечатлението си при тази отсъстваща литературна критика. Пък на теб, като ти е досадно кой какво мисли, не ни чети!

от Махраба Ефенди / дата: 27 юни 2015

Ашколсум, бол коментар, йок акъл!

Много негативизъм, яростна критика.

Ама и да сме чесни с нас, по-добре повеста да си беше седала, там дето си беше, в кашоните на книгите втора ръка, по този начин само читател, който я търси би я намерил...

А пък и таз' топардия дето надигнаха от издателството: "забравен шедьовър", али бали, евтин маркетинг.

А за критиците, 'айде напишете нещо вие БЕ, че като гледам, последните 30 години само шлака от българските автори, тази книга бие в пъти всичко ново... Но нали е лесно да се критикува нещо сътворено, особено от някой, който не сътворява нищо....
"исторически неправдоподобна","автора да прочете история малко", "няма мирен помак", ... аз никъде не прочетох да се цели историческо правдопобие, това не е учебник по история, а за останалите коментарчета, са абсурдни и малоумни

Ако някой се чуди дали да я чете... ми четете я бе, няма да се жените за книгата, има два варианта да ви хареса или да не ви хареса!

Коментарът е редактиран от администратор.

от пак към Стоян / дата: 26 юни 2015

А ти, Стояне, от какво разбираш?

от До Стоян / дата: 25 юни 2015

А ти, сладур, какво казваш точно с твоето мнение?

от Стоян / дата: 25 юни 2015

В коментарите на Хеликон всеки е не само историк, но и литературен критик! Златни сте, обичам ви всички! Нулев интерес към книгата, не понасям исторически натоварена художествена литература, просто сте ми много сладки, как всички разбирате от всичко.

от Към Иван / дата: 08 юни 2015

Прав си, Иване!

от Иван / дата: 08 юни 2015

Много обичам хубавия, стар български език, но не харесвам кокетирането с него. Затова, според каквото чувам, все още се въздържам да прочета тази книга. Оставам обаче с впечатлението, че в цялата шумотевица най-велик от всичко някак целенасочено става Деян Енев, който го е "открил". Потърсих какво му е открил и разбрах, че е "открил" един роман, който вече е бил издаден не чак толкова отдавна. Бърка в един кашон на площад Славейков, вдига го високо в ръка, че го е "открил", и всички започват да превъзнасят този изумителен факт. По тази съвсем субективна причина ще отложа запознаването с него. Но разровете се и вие, може да "откриете" и още.

от Към 42 - Узунов / дата: 27 май 2015

Чудесни цитати! Но статията не е на Г. Божинов, а на Иван Станков и наистина така трябва да се анализира литература. Вашият отзив ме провокира да я издиря и прочета. А сега си позволявам да пусна тук още откъси от нея:

"Обявявайки всичко за голямо, правим тежка грешка. Деформираме националната стереометрия. "

"Д. Енев попрекали с думата „шедьовър“, която многократно прикачи без всякакви уговорки за романа на Георги Божинов „Калуня-каля“.
Може и да греша, но разчетох това като ненавременно включване в националната ни истерия за Голямо. Разбира се, че романът на Георги Божинов има качества. Наистина е една съвсем прилична книга. Но шедьовър не е. В млада литература като българската шедьоврите не са и не трябва да бъдат много. В противен случай ще се вмакедончим."

"Няма ли книгата и доста кусури, не е ли доста аморфна, разконцентрирана? Не е ли бледичка персонажната й система за един шедьовър?" "Калуньо – не е ли той еднопланов и еднолинеен персонаж?"

"Бездетството на Калуньо не обслужва никого, не е органична част от самия него. То е само формален мотив за смяната на първата жена с втората, после на втората с третата. Бездетството, тази тежка фрустрация, поддържана по протежение на цялото повествование, не поражда никакви художествени резултати. Многоженството също не задвижва някакви художествени трансмисии. Жените на Калуньо са строени в редица без мотивация, без очакване, без драматизъм. Какво прави в романа Гюла? Абсолютно нищо. Какво прави Костанда? Прислугва грижовно. Какво прави Малката? Гизди се с европейски дрешки в сърцето на помашките села и се влачи с батьо-чичо си Калуньо по непомерни за момичешките й рамене разбойнически престрелки. Женските образи са доста пробивна страна на романа."

"Има немалък брой безлични и в известен смисъл ненужни мъжки образи... в книгата има доста излишества – герои, места, пътувания, срещи, коситби, паши, разговори, софри, диалози."
"Лишени от аргументация са и ключови моменти в художествената биография на персонажите... Текстът мълчи също за причините, поради които самият Калуньо тръгва след башибозушката сган, след като е последователен противник (поне до този момент) на безсмисленото насилие."

"Събитията имат последователност, но нямат историческа „биография“, липсва историческа причинно-следствена обвързаност. Героят стои върху декоративен исторически фон за своите морални лутания, които са по-скоро маркирани, отколкото дълбоко анализирани."

"Една книга не може да стане шедьовър само защото някой я е нарекъл така. „Калуня-каля“ е приличен роман, езиковата специфика е една от силните му страни."

от Узунов / дата: 15 май 2015

Позволявам си да цитирам два абзаца от ПЪРВИЯТ НАИСТИНА КРИТИЧЕН прочит, който не е подплатен финансово. Става дума за статия на Георги Божинов, тази седмица във вестника, който ни носи най-много култура:

"Разбира се, това преизобилие на езикова „хубост” би могло да се прости, ако беше организирано около някакъв ярък, завладяващ център. Идея. Герой. Такова нещо можем да кажем примерно за „Мехмед Синап” (1937) на Людмил Стоянов, повест, от която Божинов е заимствал не само схемата на езика и сюжета, но и жената на главния герой (Гюла). Но, в сравнение със самотния деспот-закрилник на Людмил Стоянов, Божиновият Калуньо е, меко казано, размит като образ. И тук стигаме до главния дефект в „Калуня-каля”, пред който и езиковите излишества бледнеят – композицията."

И финалът:

"Проблемът е със сегашните употреби на този роман. Той е среден, противоречив. В него има и качества, и бутафория. Но да обявиш бутафорията за класика, да обявиш за шедьовър роман без каквото и да било актуално послание – това в най-благородния си и достоверен вариант на интерпретация е глад да се случи най-после нещо в българската литература, нещо, което да върже мая и да обедини литературата около пакет „автентични” ценности. „Глад за голямо” го нарече Иван Станков. Не. Глад за реставриране на изгубеното родно писателско самоуважение. Уви, избраният в случая път е утъпкан и сбъркан."

Ще кажа само: НЕДОПУСТИМО Е средновати текстове да бъдат обявявани за автентични! СЪБУДЕТЕ СЕ!

от Към Нона / дата: 07 май 2015

Защо да не я харесват туркофилите? Според мен точно на тях ще им хареса най-много, защото умива очите (и ръцете) на техните оръдия в погрома - помаците, представени с невероятно фантазния помашки бей Калуньо. Прекрасна книга от туркофилска гледна точка. Защото лошите, убийците, извергите, удавили в кръв въстанието, почти ги няма, а пък турците - въобще! Те са някакъв далечен фон. Блести само огромният човеколюбец Калуньо, изпъчил мъжествени гърди, сам воин срещу неправдата, който междувременно воюва с нея също чрез насилие и убейства (както и люби жените), ама човекът е като обкръжението си - властен, жесток и... някак си нежен као цвет. Абе - седнал авторът, захапал молива, погледнал към тавана и си го измислил, както му душа поискала.

от нона / дата: 06 май 2015

Книгата е ценна и вълнуваща. Полезна и ограмотяваща. Естествено, туркофилите не я харесват. Това е робството - 500 години и още...

от Иван Танев / дата: 04 май 2015

Случайно прочетох за книгата. Не съм я чел, вероятно няма да имам време за това. Какво коментирам? Името Калун на помака - главен герой. Калун е стара българска диалектна дума, означаваща "съпруг, мъж". Вероятно е родствана с очарователната родопска дума "галя", която значи "обичам, харесвам". Т.е, "калун, галун" означава "тоз, който обича, харесва, гали". Не знам дали авторът е знаел за значението на името на своя герой или обратно - нарочно го е избрал.

от Меги / дата: 26 мар 2015

Прекрасна книга. Препоръчвам я горещо !

от Йовков, Влайков и Талев / дата: 14 мар 2015

Е, господин Хинов, добре е все пак освен слово да има замисъл и сюжет, нали?

от Петко Т. Хинов / дата: 28 фев 2015

От първата страница, от първите редове почувствувах, че ми говори потомък на Йовков, Пелин, Влайков, Каралийчев, Талев..., но със свой стил, свое слово. Колко хубав е българският език! Кой каквото ще да говори за творчески замисли, сюжети, идеи... ама без потоците на _такова_ слово и най-оригиналните замисли остават сухи, горчиви треви. Напротив, няколко реда със словото на Георги Божинов, ей-тъй без замисъл, без сюжет, ми стигат, за да замирише в стаята ми на свежи полски цветя! Благодаря ти, Георги!

от огледало / дата: 19 фев 2015

Интересното е, че всички, които критикуват книгата посочват конкретно нейните слабости, защото те са реални, а всички, които се превъзнасят по нея твърде обобщаващо я определят като изключителна, без да пояснят в какво точно се състои това. :-)

от Толерантен / дата: 18 фев 2015

Прав си, Батак!
Но добави към Милен и романите на Галина Златарева, а че някои се превъзнасят и ахкат по Калунята, трябва да зачитаме и вкусовете на падащите си по Пауло Куельо. На някои хора им трябват простички и лесносмилаеми текстове. Бъдете великодушни.

от Батак / дата: 17 фев 2015

Не се превъзнасяйте. Книгата е трудна за четене, тромава е, авторът обича да морализаторства, идеите й са наивни и не отговарят на историческата истина. Единствените оригинални и умни книги за този период са книгите на Милен Русков. Другите ни "писатели" пишат остаряло и скучно като дядо Вазов.

от сони георгиева / дата: 17 фев 2015

Разкошен роман. Разбира се, че по-младото поколение не би го харесало, заради непознатите думи. Но който иска да го прочете би направил усилие. Още повече, че ако четеш достатъчно задълбочено се разбира смисъла. Изключителна книга.Тези които не я харесват може би на са могли да я прочетат.Чете се трудно защото всяка дума е като жива. Бих казала, че е доста "висока летва".

от Нина / дата: 16 фев 2015

Книгата е уникална.Разбира се,че ще има и мнения,различни от моето.Уважавам вкуса и предпочитанията на всеки.Факт е,че ми достави огромно удоволствие и ме докосна.Дори само затова,че са толкова различи отзивите за нея,си струва да се прочете.

от Клан-Недоклан / дата: 08 фев 2015

Чудя се дали в Батак са чули за тая книга.
Как ли биха оценили потомците на изкланите там, че в нея така лежерно се минава над трагедията им, а се плетат и разплитат помислите и делата на някой си човеколюбив Калуньо, който също се вдигнал с цялата натопорчена и въоръжена орда, ама се скатал мълчаливо за няколко дни покрай готвачите на казаните и не бил клал християни. Гледай ти какъв човек недосетлив! Чак после бил разбрал за какво е била цялата тупурдия и му дожаляло за гяурското село!

от съгласен / дата: 03 фев 2015

Напълно съгласен с мнението Ви "огледало". И за бях учуден след прочитането на какво толкова "ахкат" и "охкат" част от читателите й. Толкова е слаба, постна, лишена от естетически достойнства и историческа солидност книга. И на това се слагат етикети "гениална", "изящна" и т.н. Смешна история, българска работа.

от огледало / дата: 03 фев 2015

За мен, книгата беше трудна за четене, пълна с непознати и остарели думи, безкрайно затрудняващи читателския полет. За младото поколение е напълно изгубена. Философия или впечатляващо повествование също не открих, въпреки че през цялото време ги очаквах и търсих. Шедьовърът не е спорен, а напротив, просто на тази книга не може да се сложи подобен етикет, дори само заради очакванията, които той поражда.

от ЦДВ / дата: 02 фев 2015

За мен няма съмнение, че описаното се отнася за Априлското въстание."Комицията" е установявала последиците от погрома над българите след неговото потушаване.Географските описания сочат местностите свързани с Батак, а Беглишката поляна е ясен ориентир.Книгата е безценна, защото авторът е успял да вникне в душевността на помака и да ни предаде неговото поведение в ежедневието, кога и защо тръгва на война.Може би трябва да помислим Калуньо поради какви причини се отличава от другите, дали не е от съзнанието кой е, откъде произхожда, предавано в рода му чрез скритата икона.Вероятно авторът в описанията си е имал предвид и конкретни съдби, в противен случай не бих могъл да си обясня как е успял да постигне достоверността за помака.Аплодирам книгата, защото дава безценни знания за една социална общност която и в момента съществува.Езикът на който е написана, похватите за изложение на мисълта, са вълнуващи.Съгласен съм, че изобилието от турцизми би могло да бъде изяснено под черта или в речник, но чарът на книгата е именно в това, авторът да посочи как разсъждава героя с неговия изказ.Приемам творбата като извор на познанието, а за възприемането му следва да се положат и усилия.Съпоставена със заливащите ни криминални щампи, тя е шедьовър, а навярно бъдещето ще и отреди място в българската класика.

от Людмил Янев / дата: 01 фев 2015

Защо ли пак пиша? може би за да кажа, че не се очаква от редактора да маха турцизмите и диалектните думи, а да обясни доста от тях под линия. Младите читатели от около 30 годишни и надолу не могат да смелят този стил и език без обяснения. Убедих се - дъщеря ми направо се отказа на 50-та страница. Всяко следващо поколение все повече се отдалечава от разбирането на тази словесност, която е толкова "вкусна" за възрастните читатели. Не става книга, писана около 80-а година и отпечатана 1988-а за друга читателска аудитория да не държи сметка за езиковия запас на сегашните млади. Та чуйте уж интелигентните водещи на дискусионните студия с колко думи си служат и познават ли синонимното богатство на езика ни! А за диалектното - да не говорим! Ето за такава редакторска работа става дума, а не да се преиначава авторския текст.

от кабасу / дата: 28 яну 2015

За № 8 Ние сме 5-6 милиона но с 7-8 милиона мнения зависи от конюктюрата

от ССед / дата: 24 яну 2015

Изяществото на романа е в езика му, в стилистиката. Защо търсите непременно сюжетни заигравки. Недостатък може да е единствено изсечеността на Калуньо, но явно такъв е бил замисълът - да е като непоклатима канара насред бурното време. Турцизмите и архаизмите само добавят плътност и цвят на езика, как ще ги маха редактор! Именно езикът е богаството на този роман! То и "Възвишение" може да се преразкаже с едно изречение - Двама хаймани-революционери обикалят като гламави и плямпат тарикатско-философската нарочно с изрази, които да имат алюзии и към съвремието. Но дадената от автора различна гледна точка и новаторство в езика, правят романа стойностен. Същото е направил и Георги Божинов, но още през 1988 г. И Русков има късмет, че Калунята не бе открита по-рано.

от Людмил Янев / дата: 24 яну 2015

Ето на това му казват "да се правиш на ударен". Или от дървото да не виждаш гората. Заставаме пред този ствол, Калуньо, здрав, стабилен, морален, и се опитвате господин Павлов, да ни убедите, че няма защо да обръщаме внимание на гората около него. Правите се на сляп за битовите детайли, за споменаването тук-там на мюдюрина, за това, че описанието на унищоженото каурско-гяурско село почти припокрива описанието на Батак след клането, оставено ни от Макгахан.
Така формално сте абсолютно прав. Става дума за някого си, някъде, по времето на някакви безчинства. В друга страна може и да не разпознаят описания момент. Но тук ние си знаем коя е картинката и не е нужно писателят да я е обозначил дословно за слепите. А иначе книгата не е кой знае какво. Тя е за наивния добряк, много имотен, ама е просто плод на авторовото въображение. Щото тоя много морален човек от уж морални съображения извършва не по-малки жестокости и убийства срещу виновни и доста невинни. Не съм във възторг нито от историческа, нито от литературна гледна точка.

от Николай Павлов / дата: 22 яну 2015

Безпристрастен (19)

Би ли ми казал къде авторът е написал, че разказва за Априлското въстание? Това не е исторически роман, който да претендира, че стъпва на някакви реални факти, за да коментирате дали е достоверен или не. Чели ли сте "Татарската пустиня" на Дино Будзати? Там един италиански войник го изпращат на служба в една гранична крепост, насред пустиня, от която се очаква да нападнат татарите. Дали ви звучи достоверно? Само че това няма никакво отношение към посланието и стойностите на книгата

от жена / дата: 20 яну 2015

Прекрасен роман! Препоръчах го на няколко мои близки и без изключение всички са завладени.

от Безпристрастен / дата: 16 яну 2015

Симсада (19), освен тази еднозначна декларация дали можете да приведете няколко аргумента?

от симсада / дата: 16 яну 2015

Много силна, истинска класика!

от Безпристрастен / дата: 15 яну 2015

Книгата е интересна и това според мен е най-високото като оценка за нея. Твърде прибързано и с търговски замисъл е обявена за шедьовър от самия издател. Тази дума е силна и не приляга на всеки роман. Може да е интересно написан, но наистина е абсолютно недостоверен. Сигурно затова неслучайно този "шедьовър" все пак си е бил забравен. Просто това е фантазията на един писател, че може и да е имало поне един такъв помак, който не е клал българи по време на Априлското въстание, а пък после се е опитал да им върне поне заграбеното. Защото загубеният живот не се връща. Ама и той я докарва работата до под кривата круша. От тази гледна точка романът няма сюжетен финал, а измъчена финална емоция. За да не ставам многословен само ще добавя, че има НУЛЕВА редакторска работа. Пълчищата турцизми и диалектизми така и ще си останат неразбрани от съвременния читател, който отдавна ги няма в езика си. В това число чак накрая се изяснява и заглавието. То за незапознатия звучи като женско име: Калуня-каля. А се оказва, че ударението на втората дума пада на Я и трябва да се чете "Калуня-калЯ", а да се разбира като "Калуньовото кале (кула, крепост, твърдина). И в романа се разправя за имотния помак Калуньо. Това ви е като подарък предварителна информация.

от Надежда / дата: 06 дек 2014

Прочетох мненията тук и се впечатлих колко са разнопосочни. Тогава намерих в Дневник малък откъс, изчетох го и реших, че с удоволствие ще си купя книгата.
http://www.Линкът е изтрит от администратор.

от Архонт Слави Бинев / дата: 29 ное 2014

Време разделно? Няма такава книга, има такава еднопластова и манипулативна пропаганда. Този роман е друга бира, добра и честна.

от Карлови Вари / дата: 29 ное 2014

Най-великата българска книга на хилядолетието!
Роман за запомняне и препрочитане!

от Николай Павлов / дата: 29 ное 2014

"исторически некомпетентности" ? Никъде в книгата не се споменава конкретен исторически период. За "стилистичните недорасялци" пък въобще е смешно да се коментира, Книгата е написана на един красив и богат български език, почти загубен в съвремието

от Ник / дата: 27 ное 2014

След прочита й не остава хубав вкус..... Книгата е пълна с исторически некомпетентности и стилистични недорасляци..... Не може да се мери с класиката ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО.

от Х / дата: 24 ное 2014

Книгата е страхотна! Препоръчвам я!

от Ястребино / дата: 24 ное 2014

Книгата не е нищо особено, преразказ на Време разделно.

от Преводач / дата: 24 ное 2014

Някой сравнява онова недоразумение"Булото" с този епос?! Боже!
Книгата е епична, класическа, чудесен пример за това как трябва да се разказва и как да не се подценява интелигентността на читателя. Радвам се, че я намерих.

от Владислав / дата: 22 ное 2014

До № 6:

Авторът е починал преди повече от 10 години.

от Владислав / дата: 22 ное 2014

До № 7:

По-добре отвори три-четири блога и прочети отзиви, тук понякога може да прочетеш доста странни и необясними мнения за дадени книги. Като пример мога да дам "Възвишение" на М. Руско, която много ми хареса, получи положителна оценка не само в България, а коментарите към нея в страницата 2/3 са отрицателни.

от няма име / дата: 22 ное 2014

Айде сега иди разбери добра ли е книгата или не е добра? Снощи гледах в Панорама за нея и бях заинтригувана, но тук прочетох и неласкави отзиви.Объркана съм...

от Ники / дата: 17 ное 2014

Поредна книга обгрижвана с телешки възторг с цел да се забележи.
Авторът да научи граматиката и да прочете малко историческа литература.

от Николай / дата: 16 ное 2014

Тая книга, да знаете, е много голяма. Ама много, много голяма! Такова чудо не се чете всеки ден, пък не е като да не съм чел... Благодарности на Деян Енев, че изкара на светло тоя шедьовър.

от Реверте / дата: 16 ное 2014

Доста посредствена, изсмукана от пръстите. Скучно написана и с наивна развръзка.

от гочев / дата: 15 ное 2014

Десс, мъж ли си, жена ли си? Нещастник си със сигурност. "Калуня-каля" е невероятна книга. Жестока, разтърсваща, дълбока. Горещо препоръчвам.

от Десс / дата: 13 ное 2014

Много слабо издържан. Зле е написан и няма фактология. Препоръчвам "Булото" на Маринов. Така се пише. Божинов не се е справил със задачата си.

от Владислав / дата: 29 окт 2014

Мнения за романа?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Когато спрях поглед върху това странно заглавие на книгата, първата ми реакция беше леко съпротивителна („Що за птица е това?!”). Разгледах художественото оформление на корицата от Мариана Станкова, прочетох анотацията на Деян Енев и реших, че не ми се чете пак за Априлското въстание...Начела се бях на този сюжет. Пък и  авторът ми беше непознат ( „Кой знае каква манджа с грозде е забъркал!”). И  в момента, когато понечих да върна романа на мястото му, небрежно отворих първата страница...и не можах да го затворя, докато не стигнах до последната. Колкото и да очаквах да забумтят отнейде черешови топчета, да се развеят бунтовни знамена, да екнат песните на Чинтулов...все не се получаваше. Заблудиха ме Мариана и Деян...Това не беше роман за Априлското въстание. Това беше роман за ЧОВЕКА – силния и слабия,  смелия и нерешителния, за влюбения и изоставения, за жестокия и справедливия. Роман за ЖИВОТА – пъстър и многолик, весел и тъжен, привлекателен и страшен...Един  обсебващ и задъхан разказ за теб и за мен, за бащите и за майките ни, за децата и старците, за приятелите и враговете - за всичко, което може да се случи с човека на този свят...Една необичайна среща с ДОБРОТО и ЗЛОТО, които те дебнат на всеки завой по пътя - път, който трябва да извървиш сам и чиято посока дано правилно  си избрал...


ЕЗИКЪТ на разказвача. Оня странен, толкова обикновен и необикновен български език, така сочен и емоционално наситен, саморазшифроващ диалектната си основа (без нито едно обяснение с индекс под линия!), препъващоразбираем, гъделичкащ въображението, предизвикващ учудване и усмивка, болка и възхита... Наш си БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ! И го съпоставих с езика на нашите политици, които така издевателстват над българското слово, чудейки се „как да ни го кажат така, че никак да не разберем” , защото  „в живота ни навлязоха думи, предназначени не да разкриват нещо, а напротив – да скриват”. (Веселина Седларска,в. „Преса”) Заслушвали ли сте се в „цветистото” слово, което се лее понякога от парламентарната трибуна? До слуха ви достигат купища думи, непознати и неразбираеми, изричани от българи...В мигове на такова омерзение пред замърсения до гротеска български език аз търся спасение при Йовков и Елин Пелин, при Талев и Димитър Димов, при Блага Димитрова и Стефан Цанев...или при неподражаемия Петър Увалиев с неговите кристалночисти, галещи ухото изконнобългарски слова...


Сега съм сигурна, че ще имам още един сигурен и спокоен пристан –  лексикалното богатство на Георги Божинов с неговата неподправена жизненост. Един бликащ извор на неизчерпаемо разнообразие при описание на природата – да се чудиш и маеш как тези думи раждат спираща дъха картина ! На пръв поглед съвсем обикновени, срещани всекидневно, но под неговото перо добиват съвсем нов смисъл и въздействие:


„Пролетта беше подранила...Ливадите доскоро зимно сиви и пусти, зазеленяха видимо, новата трева бързо се оттръгна, сочна и лъскава...Денят излезе ведър. По мекия просъхнал път, който водеше на изток към бранищата му, буеше трева...Звъняха невидими мушици наоколо, звънеше тишината...”


Като поет саморасляк авторът подбира глаголите в тъканта на прозата си така майсторски, че тя зазвучава като поезия. Да погледнем в горния цитат към последния глагол – „звъня” – дали някому някога е хрумвало, че мушиците „звънят”, а не „бръмчат” – не, нали?! При Божинов тревата „буеше”, ливадите „зазеленяха”,”враните крачат и човкат”,а пролетта е „подранила” ... и някак неусетно природата оживява, усещаш се сред нея, сливаш се с нея и  потъваш сам във „високата равнина(,която)се люлееше на меки , плавни талази от падини и нанагорнища...”


 Накрая искам да спра вниманието на читателя върху една Георги-Божинова истинска класика в природоописанието:


„Просторите се откриха,когато навали в дола на Рата. Широка, меко удълбана долина, пълна със зелено. Сиво-зелени ливади, светлозелени ръженици, които се дигаха вече и прошарваха склоновете на иви като престилка. И тъмнозеленото на чамовите гори, из които бляскаха, изправени като свещи, жълтите стволи на дърветата. Долу, в средата на зеленото, се гърчеше среброто (досетихте ли се, че става дума за реката!) на Рата. А още по-нататък, постепенно се стапяха в безкрая равно надиплените била на планината, четинясали (!!!) с гори, назъбени от гори... И там, дето тъмнозеленото на гората слизаше към зеленото на падината, там, в една едва забележима гънка на склона, сивееха сламено кошарите...”


Чия чувствителна ръка  на художник не би се изкушила  да нарисува по това описание своя акварел шедьовър?! Струва ми се, че природните описания на Георги Божинов могат да бъдат обект на самостоятелно подробно изследване за всеки  литературовед.


Ще насоча погледа на читателя и към още един интересен детайл в художествената тъкан на творбата – изграждането на образната система и по-специално  портретуването на женските образи. За всеки от тях авторът е намерил най-точните и прилягащи на характера му епитети или сравнения, които осигуряват запомнянето му като индивидуалност. Ето я Гюла: „...орлица между кокошки. Другите моми се белосваха и червосваха и лицата им се гледаха бели-сини като одрани. Гюлзар носеше само своето лице, с един хубав млечен загар. Е, Калуньо я видя и хареса от първо око. На снага тънка и гъвка като фидана. Не носеше димии, както другите моми; димиите, грубо надиплени, ги правеха тантурести и непохватни. Гюла носеше гащи,  с тесни, а долу по-широко отворени кичести крачоли, и те откриваха едни тънки, но напълнели, силни глезени. Пристъпяше плавно, с изправена горда глава и запалени очи, покършваше снага и я люлееше леко, като на пружини...а най-вече тия големи очи, които те пият изотдолу и в тях не смееш да гледаш...”


И до нея „чръноовчарката”, която внезапно ще връхлети върху героя и неочаквано ще го омагьоса с НЕхубостта си, ще отприщи у него оная мъжка , дълго таила се, страст , която няма  обуздаване вече:


„Беше нисичка чевръста жена с големи кръгли труфила на главата, каквито обикновено носят каракачанските жени и не ги снемат и при работа; цялата отрупана с тежки черни фустани – като ходеше, те се клатеха равномерно като камбани и се биеха една в друга...Беше с тънко, но силно лице, руменомургаво като на циганка, и с циганска ярко белозъба усмивка. Не беше хубава...но не, не това ... тая не беше от познатите хубави. Беше особена някаква, такива рядко се срещат. Привлекателна с нещо, но Калуньо не можеше да разбере с какво точно.”


И любовта на каракачанката е различна от тая на Гюла, тя е страстна и обсебваща, „всмукваща” в себе си силния мъж, който не може да й устои...”Нейната разтреперана снага, вкопчена с нокти в неговата. Смъкнатото от главата труфило и разбърканите коси, нейното запалено лице, близко до неговото, мършаво, малко грапаво и беломъхесто, широката белозъба уста, полуотворена в унеса, прохладната от пот гуша... И не той, а тя всмукваше него – тая същата малка жена, която изведнъж стана голяма; заливаше го с вълни на вълни, оттегляше се и пак прииждаше бурно, внезапно и го обливаше цял – той се давеше в нея и изплуваше за малко – да поеме дъх. За да потъне после пак в глъбините, безпаметно и сладко. Беше и страшно, и хубаво.”


Съвсем по друг начин е обрисувана Малката – „дявол дете, което не знае, че вече не е дете.Или се прави, че не знае.” Калуня я гледа смаян и поразен, съзнавайки, че това е забранен плод за него, че има закони, които не бива да престъпва и той няма да ги наруши, но...”нещо в него тихо ликуваше. Така просто и гордо седеше на кончето това хлапе, с това лъчисто сияещо личице. Така го гледаше с тия бистри очи... Бялата кърпа. Бялата ризка (Тази белота не отвежда ли за миг читателя в Йовковата „бяла страна”?!)...остро и пъргаво напираше женското у това хлапе...”


 И изведнъж се сливат в едно човек и природа, съвсем по йовковски Малката и конят стават едно общо неделимо цяло, което се понася като вихър напред, провокирайки живота и игрите му...”Бялата кърпа и бялата ризка се носят и люлеят плавно напред, падат и се дигат с лекота. Червените гащи, обхванали уверено жълтия гръб на кончето...Тя само се наведе, стрелна се напред изведнъж, той гледаше как трепкат и пърпорят от вятъра краищата на кърпата й, снишена до гривата, как се издува ризката, напълнена с вятър. И не се люшкаше както преди, летеше равно и право. Бялата кърпа се вейна като крило и падна там някъде...” Един фин и дискретен подсказ за трагедията, която предстои...


Тези изваяни портретни характеристики на персонажите в романа не могат да се забравят – толкова са живи, истински и завладяващи. Направени от истински слововаятел. Иска ти се да го съпоставиш, да го съизмериш с някого, когото познаваш като разказвач, но все не се получава, Георги Божинов все се изплъзва...той просто не иска да влезе в никакви рамки. Защото е самобитен. Самороден крайдунавски кристал (има ли такъв?!), чист и неподражаем. Не търпи шлайф. Не се поддава на полиране или вграждане в благороден обков...Не можеш да избягаш от въздействието му...да спреш ускорения пулс на сърцето си...


И може би точно в това е силата.

Марлена Гетова, приятел на Хеликон Бургас

Калуня-каля“ на Георги Божинов (издателство „Хермес“) е дългоочакваната голяма книга от български писател. Казваме дългоочаквана, не защото нямаме добри български писатели, а защото когато едно явление е толкова силно, колкото книгата на Г. Божинов, то не може да няма свое собствено място в пантеона на класическата българска литература. Този пантеон не се е обновявал скоро. Десетки години трябваше да изминат, за да стигне явлението до нас с помощта на друг наш голям съвременен писател – Деян Енев. Всъщност, нашата теория е, че вече сме дорасли за нея и историческата книга си е решила да ни се разкрие, да излезе от нелегалност. Като едно истинско откровение, като апокалипсис насред днешната епоха. Наричат я книга за Априлското въстание, книга за българомохамеданите в Родопите, но нито едно подобно определение няма шансовете да синтезира най-пълно нейната многопластовост и многоплановост, всички нейни идейни разклонения. В една дума не може да се събере смелостта на главния герой Калуньо, който застава сам срещу целия полудял свят, отношението му към неговите любими жени, любовта му към природата, проклетите неразрешими въпроси, които си задава в стремежа си да изправи тоя крив свят. Словото на Георги Божинов е вихрено и шеметно, грабва читателя като перце, понася го нагоре и не го оставя до последния ред. И накрая е новороден, прероден, изчистен, осъзнал, че се е срещнал с велика книга. Но тая книга не е точно книга. Това е крепост. Литературна крепост. Калето на Георги Божинов. Калуняа, както накратко се обръщат другите към Калунь ага, бяга от познатия си свят, от селото, където му налагат ограничаващи правила и норми и си построява „бели сараи с кула“, кале на хубаво място с изглед към вълните на Родопите, където да спазва единствено своя неписан закон. Намерението му е да заживее там с жената, която обича, да се радва на Божия свят, да се наслаждава на труда си. Времената и съдбата са отредили друго. Днес, когато цивилизациите отново са доведени до точката на сблъсъка, когато изтокът и западът пак са противопоставени, историята на този корав мъж звучи твърде актуално. Границата, която се пресича, е между ислямизираното и християнското село. Между ежедневно спокойното и ужасяващото, кошмарното. Този исторически роман е един нов поглед, който липсваше в българското ни самосъзнание. Един български роман, който пасна като липсващ камък в колоната, крепяща българския дух. И няма да е пресилено, ако речем, че „Калуня-каля“ на Георги Божинов възвърна поизгубеното ни национално самочувствие.

от Хеликон

Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.