Априлската епопея е българската Голгота. Тук саможертвата и себеотрицанието се проявяват в най-висшата си форма. "Шепата спартанци", както нарича българските поборници френският писател Виктор Юго, ясно дава знак, че повече не би живяла под чуждия ярем и се захваща с благородната задача да осигури политическа, културна и икономическа независимост дори на тези от своите сънародници, у които идеята за нея все още не е узряла. Техните усилия превръщат събитията от пролетта на 1876 година в еманация на българския устрем към свобода. Панагюрище, Клисура, Копривщица, Перущица и Батак са само част от символите на трагичната, но героична съдба на дръзналите да се изправят срещу вековния си господар.