Никога не ме оставяй

Автор: Казуо Ишигуро

2 мнения

Издател Лабиринт
Преводач Мария Донева
Брой страници 264
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 278 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197055269
Баркод 9786197055269
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 16.00 лв.

"Отнехме изкуството ви, защото мислехме, че ще разкрие душите ви. Или, да го кажем възпитано, направихме го, за да докажем, че изобщо имате души."

В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много.

Определен от сп. „Тайм“ за най-добър роман на 2005 г и включен в списъка на 100 най-красиви книги от последния век, „Никога не ме оставяй“ може да бъде причислен и към антиутопиите и да се чете като сбъднало се мрачно пророчество, и към притчовата литература с дълбокия си подтекст и нравствен заряд, заложен между редовете, но е преди всичко книга за загубите, които търпим, за живота като горчив избор, за нелекия човешки жребий в свят, където всичко е за продан.

Ключови думи: Тези книги ни разплакаха, Нобелови лауреати

от Меломания / дата: 05 юли 2018

Броих до сто и я оставих...

от wow / дата: 04 апр 2016

Просто Уау.
Това е от онзи тип научни фантастики, които звучат и се усещат като част от твоето минало и изведнъж - БАМ! - чудиш се дали това не е фантастика, а реалност, която си проспал!
Препоръчвам както на феновете на фантастиката така и на онези, които избягват жанра - книгата е тиха и спокойна и безпощадно искрена в посланието си.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

ИК „Лабиринт“ преиздаде на български език „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро, носител на „Букър“ през 1989 г. за „Остатъкът от деня“.
Преводът е на Мария Донева под редакцията на Емилия Л. Масларова.
Първото нещо, което мигновено пленява в новото издание на книгата, която списание „Тайм” определя като най-добрият роман за 2005 г. и я включва в своя топ 100 за най-добри англоезични романи от 1923 до 2005 г., е изящната ѝ корица, фрагмент от картината на Бугеро „Габриел Кот“.
Второто пленяващо нещо е неповторимият стил на автора.
И третото – разтърсващият сюжет!
Англия в края на деветдесетте. Трийсет и една годишната Кати Х. започва своя разказ в момент, когато, след почти дванадесетгодишно служене в помощ на донорите, трябва да навлезе в нов етап – този на донорството, който ще доведе и до нейната смърт. Така тя решава да направи ретроспекция на своя живот, за да го осмисли и сякаш да се сбогува с всичко, което е обичала.
Никога не ме оставяй” е книга за живота на специална група от хора, които са изолирани от нормалния свят, принудени да следват определени правила на поведение, да разискват конкретни теми, да работят усърдно, за да развиват творческите си заложби.
Кати разказва подробно за своите чувства и мисли, както и за тези на най-близките ѝ приятели -Томи и Рут в това микрообщество. Основно действието се върти около взаимоотношенията между тях тримата. 
Цялото приобщаване на читателя към вътрешния свят на възпитаниците го прави пряк участник във всичко, което те преживяват – първо в Хейлшам, след това във Фермата и накрая при служенето и донорството им.
Разказът тече спокойно, без стряскащи събития, без излишни въпроси, с ясното съзнание за предопределен живот и ясен край. Единственото, което Кати и Том се опитват да получат е отсрочка за експлантация, за да могат по-дълго време да бъдат заедно и да се радват на любовта си. Но така и не я получават.
Истината за Кати, Рут и Томи, както и за всички възпитаници, излиза наяве в края на книгата, след срещата с госпожица Емили и Мадам.
А тя е, че те са клонинги, които са били създадени само и единствено за донори на човешки органи. Третирани са като същества без душа, неспособни на чувства, непритежаващи човешки дадености и качества. В последните десетилетия на XX век, благодарение на усърдните опити на госпожица Емили и Мадам, клонингите в пансионите, разпръснати из територията на Англия, са били приемани като нормални хора, но за съжаление съдбата им остава същата.
Преди всичко това е изключителна книга, която разказва въздействащо и сдържано, както само Ишигуро може да разказва, за приятелството, любовта, мечтите, самотата, разочарованието, прошката и смъртта.
И най-важното – в какво се изразява човечността. Хуманно ли е един човешки живот да бъде прекъснат без право на избор в името на друг? Нима хората могат да бъдат заменяеми?
Ишигуро създава сюжет с антиутопичен привкус, чрез който достига до същината на отговор, чийто въпрос всички ние, особено днес, не спираме да си задаваме.

Любина Йорданова, Хеликон Русе