Определено не бих я препоръчала. За мен това беше книга, лишена от всякаква емоция. Макар че е кратка, я прояетох много бавно. Вникнах в посланието й, но не ме докосна, за жалост.
Издател | Лабиринт |
Преводач | Правда Митева |
Брой страници | 203 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 216 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786197055207 |
Баркод | 9786197055207 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Любовта, която остава неизживяна, чувството за дълг, което, доведено до крайност, изпепелява всяка радост, подсъзнателният отказ да поемеш отговорност за живота си, яростната съпротива срещу промените - такава е съдбата на образцовия възрастен иконом Стивънс, който след вярна служба в голямо английско имение за пръв път си позволява да тръгне на кратко пътешествие с кола, превърнало се в равносметка на миналото.
Казуо Ишигуро не си позволява да съди или да дава оценки, той оставя героя сам да разкаже колкото реши от свята история и благодарение на това романът му звучи съкровено, като нещо, преживяно от самите нас.
Ключови думи: Нобелови лауреати, Книги-филми, Литературните звезди на 80-те, Под коя литературна звезда сме родени, 3 май - Ден на Слънцето, От страниците до екрана, Истории в имения, Любими женски образи, Книги с имена на песни
Определено не бих я препоръчала. За мен това беше книга, лишена от всякаква емоция. Макар че е кратка, я прояетох много бавно. Вникнах в посланието й, но не ме докосна, за жалост.
Прочетох я за отрицателно време.Книгата е много силна,историята е трогателна и наистина те кара да се замислиш и.....да си поплачеш дори :) .Иконома Стивънс ти става толкова близък и преживяваш нещата, сякаш се случват на близък човек.Книгата наистина е чудесна! Веднага след нея изгледах и филма и макар,че той също е много добър си остава правилото - книгата винаги е поне една идея по-добра! Силно препоръчвам!
"В края на краищата какво можем да спечелим, ако непрекъснато гледаме назад и се обвиняваме, че животът ни не е протекъл точно така, както би ни се искало?"
Казуо Ишигуро, "Остатъкът от деня"
(превод: Правда Митева, Издателство "Лабиринт")
Един от най-силните съвременни романи, в световен мащаб.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Остатъкът от деня“ е третата книга в писателската кариера на английския автор от японски произход Казуо Ишигуро. С нея той печели „Букър“ през 1989 г.
Стилът му е чист, стегнат, ясен и в същото време въздействащ.
Повествованието се води от името на иконома Стивънс и е ретроспекция на живота в Дарлингтън хол през трийсетте години на XX в., непосредствено преди Втората световна война.
Годината, в която Стивънс започва своя разказ, е 1956 - точно преди да предприеме пътуване из Западното крайбрежие, за да се срещне с мис Кентън, която той желае да върне като помощничка в Дарлингтън Хол.
Така за шест дни той се отдава на спомени за случилото се в имението, когато негов собственик е бил лорд Дарлингтън – изтъкнат английски аристократ, който оказва влияние върху последвалите събития в Европа, установявайки близки взаимоотношения с германците.
На пръв поглед сюжетът не впечатлява с нищо особено – иконом, който разказва безпристрастно за своя живот. Но именно това прави книгата толкова силна.
Читателят се среща с един герой на име Стивънс, който е постигнал безупречност в професионалната си реализация, но забравя да бъде човек, да страда (отказва да бъде до баща си, докато той умира, защото е зает с изпълнението на служебните си задължения), да обича (пренебрегва мис Кентън, която се влюбва в него), да изказва свое мнение (не оспорва уволнението на двете еврейски прислужнички). Стивънс е изцяло отдаден и вманиачен в това да служи на лорд Дарлингтън и неговите възвишени цели. Превръща се в изключителен иконом, вярвайки че по този начин допринася за благото на света. Но се проваля като човек.
Така се повдигат въпросите за честта, достойнството, лоялността и смисъла на живота.
Докъде може да стигне човек, отдавайки се на определена кауза? И дали цената, която плаща, си струва?
Редно ли е да жертваш себе си за нещо, което, макар и да вършиш с отдаденост, те обезсмисля като човешко същество?
Всъщност тук става въпрос и за огромната стойност на малкия човек – иконом, който става свидетел и непряк участник във важни политически събития, които определят хода на историята.
В края Стивънс осъзнава, че единственото, което има, е само остатък от живот, който се е опитал да изживее честно и самоотвержено, но го пропилява.
Осъзнава колко го е обичала мис Кентън и че е пропуснал да се наслади на тази любов.
Разбира, че не е извършил своите собствени житейски грешки.
И най-важното – осъзнава, че дори и в залеза на живота си, това не пречи да започне да развива умението да се шегува...
Любина Йорданова, Хеликон Русе