Настоящата книга е първото цялостно монографично изследване в българската правна доктрина, посветено на нищожността на брачния договор. Подложени са на обстоен анализ както основанията за нищожност, така и правните последици от нищожността на брачния договор за страните и за третите лица. Въпросът, на който се търси отговор в изследването, е какъв ще бъде конкретният прочит на общите правила за нищожност на правните сделки при прилагането им към брачния договор, който разкрива същностни различия от облигационните договори, предназначени преди всичко да обслужват гражданския оборот.

Изходната теза на автора е, че макар понякога да съдържа чисто гражданскоправни клаузи, като например тези, с които се прехвърля право на собственост или се учредяват ограничени вещни права, поради специфичния си предмет, време на действие и страни, брачният договор принадлежи на семейното право. Предложеният анализ е подчинен на стремежа да се намери добрият баланс между новия подход при уреждане на имуществените отношения между съпрузите, вдъхновен от принципа на договорната свобода, и необходимостта от защита на интересите на икономически по-слабата страна в брачното правоотношение, на децата и тези на третите лица.

Търсена е не само научноизследователска, но и практическа насоченост на труда.