Същата работа в тези коментари като при "Възвишение". Ама той поетът си го е казал - "свестните у нас считат за луди". И още: "невежий человек живее в малък свят. Широта светосъзерцания в него няма никаква". Само проличава какви кухи лейки се занимават да четат книжи. Чело коте! Туй ней за вас работа. Земете една нива за прекопаете!
Чамкория Т.1
Автор: Милен Русков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 404 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 438 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191863242 |
| Баркод | 9786191863242 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
Ключови думи: Чамкория, Най-четени автори за 2017, Топ 30 българска художествена литература 2017, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Книгите, с които ще запомним 2017
Много съм разочарована от книгата. Пет пъти се опитах да продължа да я чета, еми не става. Много приказки за едно голямо нищо. Не бих си купила нищо повече от този автор.
Kaто го гледах вчера по БТВ ми се стори луд. Е, няма как да посегна към негова книга. Та той не успя едно смислено изречение да каже пред камерата. Иначе може и е да е добър човек, не го познавм лично. :)
Книгата много ми хареса и може да се каже, че малко ми върна вярата в българския писател. Няма да се впускам в многословни хвалби, или критика. Само ще кажа, че ми хареса като сюжет, стил на писане и емоция. Оставя един добър послевкус, като хубавото вино. За мен си заслужаваше всяка отделена минута.
Отлична книга. Прочетох я за 10 дена.
Книга, писана години , след дълго и задълбочено изследване на 20-те години в България. Героите са силни, сюжетът силен, силна книга.
Тематиката на книгата е изключително интересна.
Лично аз научих много неща от тази книга.
Изпитвах изключително удоволствие докато я четох.
Искам да уточня, че не съм нито "рекламист" /няма такава дума/, нито клакьор, нито нищо. Най-обикновен читател съм.
Критиките към книгата, които прочетох тук тежко вонят на нафталин. Ама не миришат, а вонят. Хора, които сами се наричат "литератор", така злобно да призовават към смирение е доста смешно. Ак о беше само задръстеност и тесногръдие, ама то много злоба , бре.
Най-добронамерено призовавам нереализираните хора, които безотговорно "раздават присъди" тук, да си отправят клишетата към коловозите, където тяхната електричка още крета.
Няма как интелигентен човек да не е впечатлен от "Чамкория" на Милен Русков.
"Медальонът" на Галина Златарева е сто пъти по-добър роман от този, всички останали книги са за хартиени отпадъци.
Напълно съм съгласен с отлично формулираното мнение на Мария. Както повечето коментари, и тук повече личи егото на автора им, отколкото желанието да се напише нещо за самата книга.
За "Чамкория" ще кажа само следното - прочете я, като се опитате да не се влияете от чужди мнения. Книгата заслужава всяка отделена за четенето й минута, но със сигурност не е за натърпеливи хора.
До космополит. Не съм от поколението, което характеризирате като идеологически подковано, със "стеснени хоризонти" и пр., а съм от образованото поколение, което разбира от литературна критика, литературна история и най-накрая от голяма литература. Защото постулатите на големите световни критици никой не е отменял, но вие нямате никаква представа за тях и по писанията ви личи, че сте доста ограничен и агресивен в желанието си да изсмучете от пръстите си някакви "позитивни" качества на романите на т.нар. писател Русков. Героите му са дегенеративни, дори психически неуравновесени, почти ненужни в живота, ненужни дори на себе си, камо ли на обществото. Това прави "шедьоврите" на Русков ненужни и безсмислени. Българинът няма нужда от такива псевдогерои. С какво героят Славе е полезен на редовия българин, как му въздейства и дали въобще му доставя удоволствие да чете отвратителните му монолози. Не се занимавайте с материя, която не разбирате, защото вредите на своето протеже.
До Космополит. Български критици вече си казаха думата за романите на Русков. Квалификациите "експериментален" и "измислен" не са мои, а на мастити познавачи на нашата, европейската и световната литература. Но вие не сте информиран и дори не сте прочели тези статии. Няма да ви посочвам в кои издания, научете се да търсите и четете. Бъдете сигурен - произведенията на Русков няма да се учат в училище, защото само след няколко години образованието ще бъде поставено на нова основа; с прехода ще свършат и пошлотиите в образователните програми, защото българите имаме нужда от патриотични книги, от героични и романтични герои. Ако имате представа от днешната българска литература, ще видите, че българският писател - къде сполучливо, къде не, вече залага на патриотични исторически образи като Спартак, хан Тервел, Петър Дънов и др. Не разбрах вашия паралел между "езика" на Русков и "диалекта" на Радичков. Ако имахте представа от произведенията на Радичков, нямаше да твърдите, че езикът му е "диалект". Вие сте много далеч от разбирането на същността въобще на езика. Съжалих, че се занимавам с вас.
Г-н Стефанов - да се чуем пак след 5 години? Вие може и да не си спомняте, но нищо чудно наистина романът да се изучава вече в училище. И защо Русков трябва да се противопоставя на Радичков, например? Ако смятате, че езикът на Русков е "измислен", а "експериментален" е мръсна дума за вас, как така признавате Радичков, чийто език е много по-"диаелектен" и "измислен"?
До Мери Каланова: Вие явно сте от поколението, което може и да е чело много, но само онова, което беше допускано от цензурата в България, което силно стесни хоризонтите на българския читател за това що е литература. А клишираните превъзнасяния за човешката душа и банализмите за ролята на литературата са мухлясали, част от речника на литературно необразованите, но идеологически подковани псевдоучители по литература. Хайде влезте в ХХІ век, почетете малко повече съвременна световна литература, за да видите къде действително стои Русков (заедно с Георги Господинов и шепа други български автори).
Разбирам рекламистите на това произведение, но нека малко да се смирят и укротят! Не заблуждавайте читателя! Обиждате го, защото той въобще не е глупав и е наясно, че произведения като възвишение, чамкория, захвърлен в природата и пр. са еднодневки, които не заслужават и да бъдат отгърнати, защото още първите изречения звучат отвратително, неистински, отблъскват и те принуждават да захвърлиш книгата. Прочетох много интервюта с въпросния автор, когото не мога да нарека "писател". Създава впечатлението на ограничен човек, недостатъчно чел художествена литература, неориентиран в историческите събития. Затова смятам, че с произведенията си няма какво да даде на българския читател, който трябва да си спомни какви големи литературни таланти сме имали в лицето на Д. Димов, Д.Талев, Е. Станев, Н. Хайтов и дори Радичков. Зад романите на русков стоят много пари и реклама. Само след пет години никой няма да си спомня за тях.
До ценителите и читателите на истинската литература: Не си губете времето, не си харчете парите за псевдошедьоврите на този автор. М. Р. няма литературен талант, не е достатъчно интелигентен и образован. Не владее езика и художествените методи, не умее да изгради запомнящи се и ярки литературни герои. Аз съм от поколението, което познава почти цялата световна класическа и съвременна литература. Зная кои са критериите за литературно майсторство, зная каква е ролята на литературата - да възвисява читателя, да го води по пътя на моралното и духовното усъвършенстване. Такова нещо в творбите на М. Р. няма. Сякаш умишлено въздига и възхвалява нравствени уроди и дегенерати. Явно изискването на поръчителите му е такова. Не се поддавайте на рекламата. Творбите на М.Р. не са литература, а езикови полюции. Един литературен критик ги нарича "езиков експеримент", но не уточнява дали е успешен. Нито една от тях не хваща. Дори в твърде прехваленото "Възвишение" първото изречение е толкова увъртяно, сменени са местата на частите на изречението - подлог, сказуемо, съюзи и предлози, че като литератор се затрудних да разбера смисъла му и го четох поне три пъти. Не замърсявайте съзнанието и интелекта си с "шедьоврите" на "писател" като Р. Има много литературни произведения, които чакат да бъдат прочетени, за да ви обогатят и да ви превърнат в истински човек!
Прекрасна книга!Прочетох и и с удоволствие я препрочитам. Удивителна като културологични и исторически познания за епохата, жив език, интересни съпоставки с нашата съвременност, които се налагат от само себе си.
Тази книга ме прави оптимист за новата българска литература!Почитания към вашия талант г-н Русков!
Реших все пак да я прочета, и изненадата е приятна.
Хареса ми:
+реалистичният неидеологизиран поглед към епохата
+чувството за хумор и лек цинизъм
+постройката на сюжета като пътуване с превъртане към различни интересни епизоди и размисли
Не ми хареса:
-Липсата на бележки под линия. Вярно, че героят си ги знае тия неща, а и читателите също повечето, но според мен щяха да добавят и заинтригуват
-на някои места беше досадно, не е отрязано достатъчно
- нито един от героите не ми стана симпатичен
-езикът продължи да ме дразни
Книгата е шедьовър и съм напълно убедена, че един ден ще се изучава дори в училище. Много по-добра от "Възвишение".
Напълно съм съгласна с всички положителни мнения за книгата.
Можем само да се гордеем с Милен Русков.
Книгата е шедьовър! Наясно съм, че сравнението между автори в повечето случаи е неточно и може да бъде обидно, но за мен Милен Русков ще украсява страниците на българската класика застанал не по-ниско от Димитър Талев. Благодарности на автора!
Книгата е много добра. Чете се леко. 20-те години на миналия са пречипени през мирогледа на един обикновен човек, който живее своя живот на високи обороти.
Аналагиите между тогава и сега са много.Хората със своите недостатъци и добродетели са си все същите.Следвоенните времена оставят един жесток отпечатък във политическия, стопанския и културен живот на България, който Русков описва с имено през очите на главния герой.Точно това облича разказа в плът, а не в сухо изброяване на факти и събития.
Това са ненужни, прехвалени и крайно повърхностни, без никаква естетика и значимост графоманки изцепки, подобно на прехвалената "калуня каля" на г. божинов. Голяма реклама, а като я отвориш и прочтеш - траш. НИЩО!
Книгата е много добра,езикът е съвсем достъпен,чете се леко.Сюжетът е увлекателен,научават се много интересни неща за България от това време.
Абе, Мони, стига си копи-пействал един и същ безсмислен коментар на всяка втора книга! Ако си чел тази, обоснови се, обясни защо не ти харесва и защо я смяташ за "прехвалена". Само си забравил да пишеш и че си я хвърлил в кошчето за отпадъци - както явно правиш с всички книги.
Прехвалена книга !
Е какво значи "на хубав български"? Това ако не е хубав - кое е? И никакъв експеримент не е, просто стилизация на градския/софийски говор отпреди 80-90 години. Как се пише повествование в първо лице за онази епоха на днешен език? Стойностната литература не е само сюжет, а и (преди всичко) език.
Великолепен е романът - прочетох го за една седмица (двата тома). Пълнокръвен, колоритен главен герой-разказвач, панорама на живота през 20-те, с всичките му политически мръсотии и трагедии, и комедии, и всекидневен бит, и нрави. Много тъжно - и много смешно, именно заради чистосърдечните разсъждения на бай Славе "шефьора" и пъстрия му език. А често се усещаш, че и ти си малко-много тоя бай Славе, защото днешната ни съвременност не е твърде различна в много отношения и обикновеният човек, който иска просто кротко и почтено да си живее живота, е в същото невъзможно положение като героя.
Благодаря на Милен Русков за насладата - почти толкова голяма, колкото и при четенето на "Възвишение".
Ревютата са повече от положителни, сюжетът изглежда интересен. Мен обаче ме спира именно ексспериментът с езика - стаарият говор (доколкото е автентичен) много ме дразни, спъва ме, един такъв ми е ръбат, и направо ми пречи, и не мога да оценя книгата. Жалко, изглежда интересна, но само за определен кръчг от читатели. Ще чакам Русков да пропише на хубав български.
Дайте мнение за книгата, моля. Попрехвърлих я в една книжарница, но нещо не ме впечатли, така че който я е прочел, моля да сподели какво мисли
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Най-накрая излезе дългоочакваната книга на Милен Русков „Чамкория” и вече втори месец твърдо заема първо място в търговската класация на верига книжарници „Хеликон”.
Великолепен роман в два тома, който съм убедена, че ще се превърне в книгата на 2017 година.
Ще пропусна сравнението ѝ с „Възвишение” и директно ще кажа, че това е изключителна творба, написана интелигентно, талантливо и с неподражаемо чувство за хумор.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, на което стои, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшното от двете - слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история - 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – София. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически пристрастия – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапят страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен участник в избиването на комунистите от военните, в обесването им, в пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различата едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят...какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.” – Из „Чамкория” – Милен Русков
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Милен Русков е роден през 1966 г. в Бургас. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като преводач. Дебютът му - "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004) - носи награда от Националния конкурс "Южна пролет" (Хасково, 2005). През 2008 г. издава втората си книга романа "Захвърлен в природата".
