Много зле!
Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 284 |
Година на издаване | 2018 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 284 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191864539 |
Баркод | 9786191864539 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.
„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.
Ключови думи: Съвременна българска литература, Тези книги ни разплакаха, Български автори, Топ 30 българска художествена литература 2019, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 101 Българска художествена литература 2022
Много зле!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Да кажеш, че Здравка Евтимова е много талантлива, е все едно да кажеш, че водата е мокра. Тя е доказала своя талант многократно, сега и с най-новата си книга. Винаги си представям тази авторка като скала край река. По реката текат всякакви води – ту бистри, ту мътни, някакви хора се мъчат да надплуват други хора, давят се и потъват, минава сивата вода, после червената, синята, понякога дори и златната… А тя стои като скала встрани от тези вълнения и течения и се занимава с трайните неща, устойчивите, важните. Така е и в „Зелените очи на вятъра“.
Различните хора видяха в тази книга различни неща. Така впрочем е с всяко голямо произведение на изкуството – всеки намира това, което подсъзнателно търси да открие. За едни това е сблъсъкът на лицемерието и фалша, който е прекрасно, на места удивително пародийно описан. За други това е нежността, която понякога е в най-грубите длани. За трети е любовта и как тя често не е там, където изглежда, че е.
За мен това е книга за достойнството. Толкова ми липсва в пейзажа наоколо, че го открих в утешително голямо количество в най-малката героиня в романа Ана. Ана, която от дете е наясно кое е важно в живота и кое не е. Ана, която от съвсем мъничка разбира, че близостта с хората не е по кръв, а заради някакви невидими енергии, които тя усеща, така както усеща мириса на смъртта. Ана, която е родена от една красива майка и си избира друга – далеч от всички представи за красота, но с великанско сърце.
Когато прочетох тази книга, се почувствах пречистена – от шумотевицата в онази река.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен