Лошите момичета се появиха през 90-те. Не че и преди това не ги е имало, но именно тогава терминът превзе попкултурното пространство като символ на (уж) победилата еманципация и женска разкрепостеност. Лошото момиче стана синомим на готиното момиче. Измислиха го продуцентите, маркетолозите, ПР консултантите, амбициозните дами и в крайна сметка – мъжете. Чудеха се как да подходят спрямо освободената жена. И изпитваха едновременно респект, страх, ирония и неудържимо привличане.

Новото клише обаче се задържа, че и отгоре – излезе от рамките на чистото шоу и започна да предизвиква далеч по-сериозни размисли, в което се намесва и 80-ият брой на L’Europeo: „Лоши момичета“.

Да не говорим, че добрите отдавна се превърнаха в митология.

Сред темите в броя:

- Вечната Амбър (Хърд)
- Бети Пейдж или „скандалът господен“
- Изумителната Джия Каранджи, чиято светлина беше силна и кратка, но промени завинаги света около себе си
- Сексуален блян, шпионин, политик: Илона Сталер – Чичолина
- Неприятности в Лондон: „Аферата Профумо“ срещу „Аферата Аргайл“
- Мадам Саган, която успя да обеси дори Молиер
- Мадам Гинзбург, която превърна масовата екзекуция в професионално призвание
- Мей Уест, първият световен символ на разкрепостената жена
- Музата на Гьобелс и Хитлер, съмнителният славянски символ на още по-съмнителното арийско превъзходство Лида Баарова
- Влюбената сводница Гилейн Максуел
- Без вина виновната Лолита
- Джина Карано, която носи на бой в пряк и преносен смисъл

Това и още много в L’Europeo 80: „Лоши момичета“