Ние вярваме, че знанието расте. Че всяко поколение знае повече от предишното, че историята е стълба, по която човечеството неотклонно се изкачва нагоре. Но какво, ако това е илюзия?

Историята не е стълба. Тя е прилив — и приливът може да се оттегли.
В древността са строели неща, които днес едва разбираме. Владеели са умения, които после са изчезнали безследно за векове. Знания, събирани от цели цивилизации, са били изгубени — понякога за хилядолетия, понякога завинаги — и човечеството е трябвало да ги открива наново от нулата, сякаш никога не ги е имало.

Как се губи едно знание? Как цял народ забравя онова, което е умеел? И колко от онова, което ние смятаме за вечно днес, е всъщност по-крехко, отколкото си мислим?

В тази книга Себастиан Норт тръгва по следите на изгубеното — не, за да търси мистерии или сензации, а за да разбере как знанието наистина се ражда, предава и изчезва. От удивителни древни творения до писмена, които никой вече не може да разчете, ще откриеш, че напредъкът никога не е бил гарантиран — и че онова, което една цивилизация губи, невинаги се връща.

Това не е книга за изгубени континенти или извънземни. Тя е за нещо много по-истинско и много по-тревожно: колко лесно човечеството може да забрави.

И колко от онова, което днес приемаме за даденост, един ден може да се превърне в поредното изгубено знание.