Хониките на завесата Кн.1: Сигналът

Дванайсет хиляди години никой не ни е търсил. После включихме радиото

Д-р Никола Арден е физик, който вече не вярва в големите открития. Работил е там, където се правят, и знае каква е цената им. Затова, когато стар колега му праща запис на шум от дълбокия космос и го моли просто да го погледне, той го отваря от учтивост.

Шумът не е шум. В него има ред. Има повторение. Има граматика.

Същият ред стои издълбан върху камъни, пръснати по четири континента — камъни, за които археолозите спорят от век. Никой не е забелязал, че не са отделни находки. Че са страници. Че са номерирани. И че осмата липсва.

Арден не е първият, стигнал дотук. Един човек го е направил преди дванайсет години и е бил заличен толкова щателно, че днес дори бившите му студенти се затрудняват да си спомнят името му. Организацията, която го е направила, е по-стара от повечето държави и има едно-единствено правило: завесата остава спусната.

Срещу нея Арден има археолог, бивш разузнавач, радиоастроном и една машина, която разпознава шарки.

Сигналът чака търпеливо дванайсет хиляди години.

Спира шест минути след като го прочитат.