Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Стършелът“ Михаил Вешим не се нуждае от специални думи, за да бъде представен, той е известен на българската четяща публика отдавна, а неговите произведения „Нашингтон“, „Английският съсед“, „Руският съсед“ и т. н. отдавна са завладели сърцата на читателите. Сборникът с разкази „Текила на разсъмване“ излиза традиционно от издателство „Сиела“ и представя писателя в една малко по-различна светлина. Твърдим го с увереност, че почитателите на добрия хумор и предишните творби на Вешим няма да бъдат разочаровани, но със сигурност това е книгата, която променя досегашния безгрижен тон на автора и добавя едни по-чувствителни и интимни нотки и тази нова посока само ще спечели още повече негови почитатели. Разказите са написани с човещина и спокойствие, самият Михаил Вешим казва, че след тях вече определението, с което е свикнал да го закичват „писател-хуморист“ вече няма да бъде в сила, а и имат ли значение етикетите, когато писателят е личност, когато е човек с характер, човек на перото... С „Текила на разсъмване“ Вешим прави именно това, възвръща своя личностен облик, като смешните му предишни истории вече отстъпват на заден план. Ще издадем малко от съдържанието, без да прекаляваме – действието в някои от разказите се развива на морския бряг... Разказвачът си спомня с носталгия времето, когато Буджака край Созопол още не беше застроен и когато хората бяха по-истински от днес. И да приключим с разкриването на съдържанието на книгата с едно изречение – разказите на Михаил Вешим в коктейла му „Текила на разсъмване“ са за истинските времена и хора. Може вие да решите, че днешното време също е истинско... или че вашето истинско време също е отминало като това на автора, но всъщност зависи от възрастта. Когато човек придобие зрялост, когато натрупа по пътя си опит, мъдрост, болки и тъги, тогава и хуморът му става по-плътен и по-затрогващ. И това не сме го измислили днес, а още класиците са го открили и предоставили на нашето внимание. Най-добрата комедия е трагикомедията.