Внезапни улици

Автор: Иванка Могилска

5 мнения

Издател Жанет-45
Брой страници 38
Година на издаване 2013
Език български
Тегло 375 грама
Размери 14x21
ISBN 9789544919849
Баркод 9789544919849
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 15.00 лв.

Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценогаф, изоставил недовършено творението на живота си - постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимки с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по сеп, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница. Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите й?
Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по внезапните му улици.

от Ваня Хинкова / дата: 29 май 2015

"Все едно дали беше лято или зима, майка ми правеше чай и ме караше да пия. "Само чаят утолява жаждата – казваше, – не водата, не алкохолът, само билките, които разказват приказки с аромата си. Изпий си чая и ще ти разкажа приказка."

Иванка Могилска, из "Внезапни улици"
(без друг коментар!!!)

от глад / дата: 15 сеп 2014

Дано повече хора я прочетат!

от читателка / дата: 16 мар 2014

Четох я наскоро и всъщност не е лоша. Да, ще я помня ден до пладне, определено не е от типа книги, които оставят дълбоко и трайно впечатление. Но пък не ми е и доскучавала до финала. Като цяло приятна книжка, която обаче няма да се сетя да препоръчам на приятел, да кажем..

от Васил З. / дата: 16 мар 2014

Да, видях коментара ти, Мариела, поинтересувах се и открих този откъс -- в Дневник от 14 февруари т. г. Присъединявам се към негативното ти впечатление.

от Мариела / дата: 16 мар 2014

Прочетох откъс от книгата, но това не е роман. Смесица от диалози като за сценарий с ремарки в сегашно време. Струпване на информация, която изтощава.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

    Корица като незабравимо лято; история, разказана като филм; изказ, красив като любовно стихотворение и герои, идващи от съществуващи градове прокарват безмилостно „Внезапни улици” на Иванка Могилска.
Началото е през зимата на 2012 г. То описва среща - съвсем неочаквана, но съдбовна.
Всяка нова глава напомня на кадър от филм и освен това носи преживяването на пътуване през времето и пространството - от средата на 50-те години на XX в до 2012 година; от София, Париж, Барселона, Рим, Истанбул, Будапеща до нос Калиакра.
Маргарита, Макс Райнхард, Матилда, Осип и Роман оживяват „внезапните улици“ на романа като писател, сценограф, фотограф, танцьор и музикант, за да преплетат безвъзвратно животите си, благодарение на изкуството.
Като главен булевард насред всички човешки истории изпъква неосъществената любов на бивш успял сценограф, сега тънещ в самота и спомени. Младата Маргарита го среща неочаквано, в мига, когато е в една от задънените улици на живота си. Така тя разбира за неговия град-мечта, който да събере в себе си всички красиви кътчета от вече съществуващи градове с надеждата някой ден да го покаже на изчезналата преди 30 години Матилда – голямата му любов.
А през това време случайността набира скорост, за да осъществи своите цели, които рядко съвпадат с тези на хората.

Защото всеки поглед, всяка среща, всеки опит за бягство, всяко завръщане, всеки звук, всяка мечта, всяка улица, всеки град навсякъде и винаги са безкрайните опити на любовта да се случва, въпреки всичко. За да може танцът да продължи.
А случайността? Тя винаги е на страната на любовта!

Любина Йорданова, Хеликон Русе