Обици и змии. Роман

Автор: Хитоми Канехара

7 мнения

Издател Жанет-45
Брой страници 112
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 130 грама
Размери 20x12
ISBN 9789544915148
Баркод 9789544915148
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 9.95 лв.

С излизането си “Обици и змии” – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория.
Романът печели наградата “Акутагава” (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите й мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е “най-силната книга в историята на наградата изобщо”.
На не повече от стотина страници авторката разгръща историята на Луи (кръстена на марката Луи Вюитон), която търси себе си в преследването на болката и удоволствието чрез мъчителни трансформации на собственото тяло.
Стилът шокира и разтърсва с пределната си изчистеност и простота. Героите на Канехара не са от онези, които бихте поканили на вечеря, но в същото време не е трудно да разберете тоталната им отчужденост от другите и самите себе си.
Романът на Канехара с хладна ярост заявява съпротивата си срещу груповата идентичност и кошерното съществуване. В свят, в който индивида се приема за отклонение от нормата, младата Луи се отдава с нарастващо усърдие на демоничен секс, ритуален мазохизъм, пиърсинг и автомалтретиране.
Романът документира пропастта, зейнала между поколенията и повежда читателя в едно мрачно, шокиращо и в същото време хипнотично спускане в света на ъндърграунда. Ключовите думи в този лабиринт са: графити, комикс, пиърсинг, татус, мода.

“Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми – казва самата Канехара. – На равнището на разума ясно осъзнавах, че надежда няма, но не гледам на себе си като на говорител на своето поколение. Просто пиша това, което чувствам. Графичното, шоково описание на секс е неизменна част от него.”

от някакъв / дата: 05 ное 2017

Уау... тази книга буквално ми откърти един.
Всички коментари до тук са вярни и ги подкрепям. Обърнете ѝ внимание докато не е изчезнала от наличност. В библиотеките рядко заемат японска литература за дома.

от Ваня Хинкова / дата: 26 авг 2016

Има книги, които просто се просмукват в теб, попиват в кожата ти, кипят с кръвта ти и те настървяват да късаш парчета от себе си до пълно самоунищожение. Всъщност приличат малко на любов... Нали?

Така се чувствах, докато четох "Змии и обици" на Хитоми Канехара, както и "Енигма" на Антони Казас Рос. Препоръчвам и двете горещо от сърце!!!

от Ваня Хинкова / дата: 08 юни 2016

"Когато го виждах, че страда, у мен се зараждаше желание да се опитам да отговоря на чувствата му, но и това желание скоро бе потушавано от презрението към самата мен. Чисто и просто не виждах никаква надежда. И сегашният ми живот, и бъдещето ми бяха обвити в мрак и в края на тунела не виждах светлина. Вече ясно си представях как умирам и странното беше, че дори и това не ме разсмиваше.“

из: „Обици и змии“

от Rose the Hat vs Jack Torrance / дата: 05 апр 2016

Тези стотина странички ме разтърсиха... И аз не разбирам защо ми хареса, но ми хареса много! Да, странна е. Да, директна е. Покъртителна на моменти... Трябва да прочета още нещо на Хитоми Канехара, имам нужда! А знаех те ли, че има филм по тази книга?

от Любо / дата: 04 дек 2014

Наистина е прочетох на един дъх...странно четиво :)

от гошку / дата: 17 окт 2011

Наистина се чете на един дъх и не защото не е голям обем. Доста време след това се опитвах да разбера, защо всъщност ми хареса. Може би защото не са описани откровения, дори не и история, а нещата както се случват.

от рени / дата: 26 яну 2011

прочетох книгата на един дъх и най - ми хареса естественият начин, по който е написана - откровено и без недомлъвки
маската е свалена, мислите са описани и действието се развива умело

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

ЛУДОСТ. Това е една от думите, описващи най-точно тази художествена фикция, в която има огромна доза истина...  Срещаме се с млади, объркани хора в една от най-развитите страни на света, които не могат да открият себе си, не намират смисъла на живота, нямат цели и мечти, носят се без посока по течението и в това е най-големият кошмар.
    Да, те живеят в Япония – една преуспяла държава, носеща вековни традиции, в коята обаче голяма част от хората не са себе си, възпитани са да бъдат роботи, да се подчинават и когато някой се опита да избяга, има два изхода – или да стане ЧОВЕК, или да пропадне и никога да не открие истинската любов, смисъла на живота, че дори, ако щете, професионалната си реализация.
    Много често гледаме само на повърхността на нещата и можете да си кажете : „Каква е тази простотия, струва ли си да я чета?“. Аз бих ви казала – Да, струва си!, защото ако се вгледаме по-надълбоко в тази книга ще открием едни млади, наранени, нещастни хора, които се опитват да избягат от налагания с десетилетия стереотип и да – успяват, но каква е цената, която плащат и дали са избягали в правилната посока...
    Нашето българско общество е 1000 пъти по-различно, обвинявят ни, че сме какви ли не, но аз се надявям, че все още сме ЧОВЕЦИ и че никоя система няма да ни отнеме това изконно право. 

 *music*  Hide - Eyes love you, but my heart can't love so …

Станислава Чалъкова, Хеликон – В. Търново

„Сутрин ставах, изпращах Ама на работа и пак се връщах в леглото. От време на време се захващах с някоя почасова работа, чуках се с Шиба-сан, дори се срещах с приятели, но нищо не ми доставяше удоволствие. Вечер излизах с Ама, наливах се с алкохол. Ама виждаше, че не съм на себе си, и не ме насилваше да правим секс, а се притесняваше и се опитваше да ме развесели, бърборейки неспирно, но като видеше, че мрачното изражение на лицето ми не се променя, избухваше в ридания и ме питаше защо съм такава, след което започваше да хленчи, че е разстроен и наранен.
Когато го виждах, че страда, у мен се зараждаше желание да се опитам да отговоря на чувствата му, но и това желание скоро бе потушавано от презрението към самата мен. Чисто и просто не виждах никаква надежда. И сегашният ми живот, и бъдещето ми бяха обвити в мрак и в края на тунела не виждах светлина. Вече ясно си представях как умирам и странното беше, че дори и това не ме разсмиваше.“

из: „Обици и змии


Да, японците са разказвачи, които с прости думи те пленяват и с всеки следващ японски роман, който прочитам, се убеждавам в това.
Обици и змии“ от Хитоми Канехара, издание на „Жанет-45“, е красива в странността си книга. Книга, която прочиташ на един дъх, след чийто край оставаш безмълвен и всъщност не осъзнаваш защо ти е харесала. Но ти харесва. На мен ми хареса. Много ми хареса... И да, не разбирам защо. Може би заради всичката агония, която носи в себе си – физическа и емоционална. Може би заради семплата на пръв поглед история, която всъщност е толкова комплицирана в недрата си. Може би заради това изгубено поколение, което чувствам страшно близко до себе си – младежи, които не знаят кои са, младежи без настояще и без бъдеще. Неудовлетворени. Неосъществени. Неразбрани. Нежелани. Нещастни...
Не мога да си обясня защо тази книга така ме развълнува. Едва стотина странички е, а ме разтърси. Тя е покъртитела в директността си. Откровена. Остра. Болезнена. За нея трудно се говори. Тя се чувства. А стилът на Канехара е толкова простичък, че чак се пристрастяваш към него. Изпитвам неистова нужда да прочета и останалите книги на Хитоми Канехара!

Мариета Иванова, Хеликон Русе