Океан море

Автор: Алесандро Барико

8 мнения

Издател Унискорп
Преводач Толя Радева
Брой страници 246
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 238 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543304233
Баркод 9789543304233
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.00 лв.

"Заминава ли човек, винаги трябва да посее след себе си и повод за връщане."

Какво очакват хората, а то не идва и какво идва, когато не го очакваш? Кое нещо има своите приливи и отливи? Кое нещо няма край? Морето. Или болката. Тя е главният герой в романа, където необикновени жени и мъже разказват невероятни истории и търсят къде започва и свършва морето.
Морето е всичко. Морето е нищо. То е едновременно невидимо и сляпо. То пълни страници, в които няма нищо вярно. То шуми по същата причина, по която човек пише, за да е по-малко мъртъв.

от Поли / дата: 03 авг 2015

Току що си я закупих от Алеята във Варна. Направо съм щастлива, че ще мога да я прочета докато съм на почивка.

от Катя / дата: 03 авг 2015

Прекрасно е че книгата има ново издание.Невероятен разказ. Автор с голяма дълбочина. Ако сте пропуснали, наваксайте. Всичките му романи са невероятни. Жалко, че не се намират по книжарниците, но в издателството ги има.

от Лили / дата: 26 фев 2015

Чела съм го само на италиански, даже се изненадах, като открих, че има преведени книги на български. Много стойностен автор! За първи път се срещнах с него чрез големия екран - филмът "1900", е направен по едноимения му роман.За мен Алесандро Барико е един от авторите, които дават особен цвят на литературата - а той е в това, че животът трябва да бъде изживян от красивата му страна, каквото и да струва това!

от читателка / дата: 07 мар 2013

Книгата наистина е невероятна . Лично на мен ми допадна най-много от трите книги на Барико ,които съм чела-Коприна ,Сити и Океан море,макар ,че сравнение между тях не може да се прави.Всяка е много различна и много хубава по своему.Жалко ,че по книжарниците вече не се намират,бих си ги купила и трите.Добре ,че се намират в библиотеките.

от Четяща на свещи / дата: 06 мар 2013

Книгата е невероятно откровение. Много различна и странна. Гениална всъщност.

от Мими / дата: 13 сеп 2012

Мерси за коментара!

от Вива / дата: 11 сеп 2012

Книгата е невероятна и е доста различна.Мисля,че е трудна за възприятие и сякаш не е за всеки.Тези които обаче могат да я осмислят,ще бъдат зашеметени от дълбочината на мисълта.

от Мими / дата: 10 сеп 2012

някой има и мнение???

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 Повествованието кани в малка и уютна странноприемница, на ръба на застиналото време. „Океан море” ни запознава с хора  почти невидими за околния свят –  необикновени мъже и жени, които  се срещат там, всеки лутащ се по своему  в безкрайното море в търсене на себе си - ученият, който иска да открие границите на оградената от земя водна стихия, а всъщност се докосва до съвършенството на природата, което най-силно се изразява с нейната безпределност...


 Художникът, за когото проектът „море” е труден, тъй като то притежава загадъчна душа и неизразимо дълбоки очи...


И  безумно красивата млада жена, която търси спасение, ала твърде късно осъзнава, че само силните и искрени желания се движат стремително към своето сбъдване...


Морякът, който разбира, че морето е всичко – ръцете, които прегръщат и ръцете, които убиват.


И лудост, и кръв, и омраза, и отчаяние, и блясък – морето е живо, диша и ги  кара да   го приемат  като своя съдба. Защото истината му принадлежи и в неговото лоно те съзират себе си. За всеки от тях винаги ще има едно море - океан, което да ги зове, и един бряг, откъснат от безвремието, бряг който е също толкова видим за душата, колкото и отмитите от вълните пясъчни стъпки за очите....


Всички те страдат, докато не опознават истинската същност на морето – китно убежище, нежен скут, върху който можеш да намериш покой...


 Романът на Алесандро Барико е едно незабравимо  преживяване за  читателя -  незабравимо и вълнуващо, като впускането в подводните тайни на морския свят – вероятно заради символната близост между водата и човешката психика...

Албена Сандалска, Хеликон Пловдив - Център

Океан море“ е вълшебна приказка, разказана изящно с четката на нежността и болката.
Всичко започва пред морето, където то не е още море, а земята не е още земя и всяка направена стъпка може лесно да бъде заличена. Там в странноприемница „Алмайер“. 
На това място няколко корабокрушенци в живота се срещат случайно, докато търсят самите себе си: художникът Пласон, чийто единствен сполучлив завършек са неприятните разговори, а онова, което най-много обича е да рисува синьото безбрежие, без да го изобразява; професор Бартълбум, който пише енциклопедия за пределите; прелюбодейката Ан Деверия, заточена тук от съпруга ѝ; страхуващата се Елизевин, която иска да живее и нейния придружител – Отец Плюш, който обича да измисля молитви за всякакви поводи; тайнственият Адамс с очи на „животно на лов“. И един незнаен посетител в седмата стая.
А там, в, в лоното на морето се случва най-страшното. То е обезобразено с кръв от жестокостта на човека. Убийства, омраза, борба за оцеляване, предаване, умиране и покой, който да те върне на брега. Савини и Тома.

Песните на завръщането се пеят в края, когато вече няма страх. 
Има една дума. За да се каже морето. За да се помни.

А дали то има очи? Граници? Изпитва ли болка? Обича ли? Смее ли се? Дали наистина може да бъде жестоко, като човека? Или единственият му смисъл е да лекува?
Хиляди въпроси. И един отговор – океан море.
„Та никой да не може да забрави колко хубаво би било, ако за всяко море, което ни очаква, имаше една река, за нас. И някой - баща, любим, някой, - способен да ни хване за ръка и да намери тази река - да си я представи, да я измисли - и върху течението ѝ да ни спусне с лекотата на една-единствена дума, сбогом. Би било наистина прекрасно. Би бил нежен животът, всеки живот. И нещата не биха причинявали болка, а биха се приближавали, носени от течението, бихме могли първо да ги докоснем и после да ги пипнем и едва накрая да се оставим да бъдем наранени, също. Да умрем от тях. Не е важно. Но всичко би било, най-после, човешко. Достатъчно би било въображението на някого - баща, любим, някой. Той би съумял да измисли път, тук, насред тази тишина, в тази земя, която не иска да говори. Път милосърден, и хубав. Път оттук до морето.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

 



Съдбите на няколко човешки живота се срещат на едно място. Място на брега, но по-близо до морето – староприемница „Алмайер“. Тя е пристан за болните души, за търсещите души, които намират, които разбират, преди да си отидат. Какъв е животът извън морето? Какъв е животът в морето? И коя е границата деляща тези две вселени, това са малка част от въпросите, чийто отговори ще намерите на страниците на тази книга.
Написан увлекателно, романът ни понася към екзистенциално-мисловно приключение, което ни отваря очите за онези привидно невидими и незначими неща от битието.

Зорница Чернева, Хеликон – Велико Търново

АЛЕСАНДРО БАРИКО е роден през 1958 година в Торино. Завършва философия и музикознание. На пресконференции си признава, че и сега продължава да свири на пиано: „Покривам се някъде и свиря. Доставя ми удоволствие.” Според критиците Барико е навлязъл в литературата от света на музиката. Той превръща литературните си произведения в музикални: ноти – в думи, партитури – в текст, сонати – в монолози, увертюри – в алегории, а симфонии – в романи. Безспорно доказателство е романът „Коприна”, който самият автор нарича бяла музика.Първоначално Барико работи в различни издателства, пише реклами, занимава се с музикална критика. Сътрудничи на в. „La Stampa”, телевизионен водещ е на интелектуалното шоу „Pickwick” и шоуто „Amore e un dardo” за музика, литература и кино. По произведението му „Новеченто” са направени театрална постановка (режисьор Габриеле Васис) и филм („Легендата за пианиста”, режисьор Джузепе Тораторе), даван и в България. По-късно започва нов амбициозен проект „Части от света”: музикални парчета, литературни откъси, лирични четения за театрална сцена: това е спектакълът „Тотем”. През ноември 2002 г. реализира City Reading Project в римския „Театро Вале” – спектакъл по ключови откъси от романа му „City”, който през март 2003 г. е издаден на диск, с участието и музиката на френската група AIR. По романа му „Коприна” е създаден американски филм, излъчен и от българска телевизия.
През 1994 г. заедно с група приятели основава школа за техниката на писане „Училище Холден”, в което подготвя млади хора за работа в киното, театъра, журналистиката и литературата .
Барико е автор на романи, превеждани по цял свят и спечелили редица престижни литературни награди. С тях италианският писател е известен като бестселър автор и творец с необичаен начин за пресъздаване на идеи и образи. Някои читатели дори биха възприели книгите му като написани от различни автори, ако не е характерният за Барико особен строеж на фразата.
На българските читатели Алесандро Барико е познат с романите: „Океан море”, „Копирина”, „City”, „Без кръв”, „Тази история”.