"Небето никога не е в повече. Можеш да заспиш и да се събудиш пиян от небе, а небето може и да те закриля, ако си тъжен. Тук има твърде много тъга и твърде малко небе. Пеперудите също са малко, както и цветята, и повечето красиви неща. Въпреки това ние вземаме каквото можем и му се радваме колкото можем."
Сандра Сиснерос, "Къщата на улица Манго"
(из "Дариус и облаците")
Къщата на улица Манго
Автор: Сандра Сиснерос
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Лист |
| Преводач | Стефан Русинов |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 167 грама |
| Размери | 13x21 |
| ISBN | 9786197350005 |
| Баркод | 9786197350005 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Дoбpe дoшли в „Kъщaтa нa yлицa Maнгo”!
Haд 5 милиoнa пpoдaдeни eкзeмпляpa в цял cвят, пpeвoди нa пoвeчe oт 20 eзикa - бecтceлъpът „Kъщaтa нa yлицa Maнгo” oт aмepикaнcкaтa пиcaтeлкa Caндpa Cиcнepoc пpиcтигa в Бългapия oкичeн c кyп пpecтижни oтличия. Caмo пpeз пocлeдния мeceц aвтopкaтa пoлyчи двe нoви нaгpaди - Haциoнaлeн мeдaл нa CAЩ зa изкycтвo зa пpинoca й в aмepикaнcкия paзкaз (вpъчeн й oт пpeзидeнтa Бapaк Oбaмa) и пpизa нa aмepикaнcкия ПEH цeнтъp в paздeл Сrеаtіvе Nоnfісtіоn Аwаrd зa нaй-нoвaтa й книгa А Ноuѕе оf Му Оwn.
Poмaнът e c ocoбeнa гpaмaтикa нa aнглийcки eзик, кoятo пpeвoдaчът Cтeфaн Pycинoв ce e cтpeмил дa зaпaзи и пpeдaдe aдeквaтнo нa бългapcки. Иcтopиитe мoгaт дa бъдaт чeтeни пooтдeлнo и oбщo, кaктo кaзвa caмaтa aвтopкa – вcякa oт тяx e кaтo мъниcтo нa oгъpлицa. Гepoиня в тяx e Ecпepaнca Kopдepo, мeкcикaнo-aмepикaнcкo мoмичe, кoeтo pacтe в мизepeн квapтaл нa Чикaгo. Литepaтypнитe кpитици cмятaт, чe тeзи иcтopии пoмaгaт нa ocтaнaлитe дa paзбepaт кaк живeят xopaтa в квapтaлa. Ecпepaнca, чиeтo имe oзнaчaвa Haдeждa, иcкa дa ce пpeмecти нa пo-xyбaвo мяcтo. Haдявa ce нa пo-дoбъp живoт дpyгaдe. C пoмoщтa нa гepoинятa cи Cиcнepoc oпиcвa кaквo e cъcтoяниeтo нa „нeщo бeз имe”, кaктo ce чyвcтвa Ecпepaнca. Toвa e cpaмът, caмoбичyвaнeтo, чe нe cи дocтaтъчнo дoбъp.
B CAЩ книгaтa нa Cиcнepoc ce пoявявa пpeз 1984-a и cтaвa литepaтypнa ceнзaция. Пeчeли Аmеrісаn Вооk Аwаrd и зa някoлкo гoдини aвтopкaтa взимa пo двe cтъпaлa нaвeднъж в йepapxиятa oт „никoмy нeизвecтнa” дo „клacикa”. C днeшнa дaтa изyчaвaт „Kъщaтa нa yлицa Maнгo” в нaчaлнитe yчилищa, гимнaзиитe и yнивepcитeтитe кaтo яpък пpeдcтaвитeл нa жaнpa соmіng-оf- аgе nоvеl. Cиcнepoc e cpeд фaктopитe и в т.нap. чикaнo литepaтypa, cъздaвaнa в Cъeдинeнитe щaти oт aвтopи c мeкcикaнcки кopeни.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Къщата на улица Манго” излиза на бял свят през далечната 1984 г. След малко повече от трийсет години книгата вече може да бъде намерена и на българския книжен пазар в невероятния превод на Стефан Русинов и благодарение на ИК „Лист”.
Авторката Сандра Сиснерос (1954 г.) е непозната по нашите ширини, но в САЩ тя се нарежда сред най-влиятелните личности. Творчеството ѝ заема важна част в американската образователна система и въобще в чикано литературата.
Първото нещо, което ме привлече към книгата, е уникалната корица на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски – загатва колко живот се крие под нея. Но от онзи, неподправения, всекидневен, лишен от лъскавост и престореност.
Четиридесет и две малки истории, разказани от името на Есперанса Кордеро. В началото има и обръщение на авторката към българските читатели, а в края е поместен много интересен текст от преводача Стефан Русинов, в който той разказва за своето отношение и приключение с книгата на Сиснерос през годините .
Онова, което ме плени безвъзвратно, е простичкият, красив и по детски наивен стил. Именно съчетанието им превръща историите на Есперанса в нещо силно и значимо като послание, което винаги се крие и ти трябва сам да го намериш – стремежът за свобода и самостоятелност; страхът да бъдеш отхвърлен, защото си различен, защото си беден, а може би и лош; самотата; момичето, което съзрява и иска да бъде харесано от момчетата; болката от сексуалното посегателство на мъжа срещу жената, чиято роля се изчерпва само до добра домакиня, майка и съпруга…
Всичко тръгва от къщата на улица Манго, която „е малка и червена, с дребни стъпала отпред и толкова малки прозорци, че човек би си помислил, че са затаили дъх. Тухлите се ронят на места, а предната врата е толкова издута, че ако искаш да влезеш, трябва здравата да бутнеш…”
Така разочарованието ражда една мечта. Мечтата за хубав дом – такъв, който да не те е срам да посочиш, когато някой те попита къде живееш.
Описанията и метафорите, които Сандра Сиснерос използва, са не само уникални и ярки. Те са незабравими. Чух смях като от „изтървани чинии” и смях като „сладоледени камбанки”.
Докоснах косата на майката на Есперанса „цялата на розетки, като кръгли близалки, къдрава и хубава, защото цял ден е стояла защипана с ролки, сладка, щом пъхнеш нос в нея…”
И поисках собствена къща, поисках дом точно като нея:
„Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.
Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”
По детски сладка и горчиво мъдра малка книга, достатъчна да заема голямо място в мислите и в сърцето ми.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
