Много готин трилър. Едни добре похарчени пари. Препоръчвам с две ръце.
Момичето от влака
Автор: Паула Хоукинс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Преводач | Маргарита Терзиева |
| Брой страници | 344 |
| Година на издаване | 2022 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 375 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191641796 |
| Баркод | 9786191641796 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Всеки ден прилича на предишния...
Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.
Но един ден всичко се променя...
Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака...
Толкова вълнуващ, напрегнат и абсолютно непредсказуем сюжет. Просто не можах да я оставя! Не пропускайте тази книга!
Тес Геритсън
Какви герои, какъв сюжет, каква книга! Това е Алфред Хичкок на новото поколение!
Тери Хайес
***
Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнадесет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите й се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия. Учи в Оксфорд - икономика, политика и философия. Започва да работи като се бизнес репортер за The Times. Авторка е на книгата „Богинята на парите”, в която дава финансови съвети на жените. „Момичето от влака” е първият й роман. Книгата се радва на невероятен успех. Вече е издадена на повече от трийсет езика и за кратко време се превръща в бестселър.
Ключови думи: ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Книги-филми, Топ 200 2017, Истории във влака, Истории с изненадващи обрати
Аз подкрепям Юлияна. Отдавна прочетох книгата, страшно много ми хареса и все още мисля за нея. Гледах и филма, Емили Блънт играе ролята си фантастично! Препоръчвам и книгата и филма!
книгата лично на мен ми харесва
Не ги търсим грешките целенасочено. Те просто се набиват на очи и няма как да бъдат игнорирни, защото калпавият превод отнема от удоволствието от четенето.
Книгата е много хубава, интересна и неочаквана. Държи те под напрежение през цялото време. Вместо да търсите грешки в превода (а винаги има такива), съсредоточете се върху книгата и не съжалявайте, че сте си я купили. :)
Лично на мен не ми допадна книгата, ще гледам филма, дано той се окаже по-добър за разнообразие.
Гледах филма.Малко трудно се схваща,но като цяло те държи под напрежение през цялото време
Четох я на английски, много е добра. Очевидно нещо се губи в превода.
Четох в оригинал още миналата година, та не мога да се произнеса по качеството на превода на български. Книгата е увличаща, много добре замислена и написана. За препоръчване.
Една от любимите ми книги, заедно с "Чужденците" на Крис Павоун.
На мен много ми хареса книгата и изобщо не я намирам за посредствена, както я определят някои. Нека сме наясно, че това е психологически трилър, а не криминален роман. Харесаха ми героите, представени с всичките им несъвършенства.
Имам обаче големи забележки към превода. На моменти дори съжалявах, че не избрах да я чета на английски.
Как може, според превода, героинята на име Рейчъл, на галено да ? казват Рач. Преводачката толкова ли не е гледала сериала "Приятели". Там героиняата на Анистън се казваше Рейчъл и всички я каричаха Рейч.
И още куп грешки, но няма да ги разисквам.
Иначе книгата си е супер.
Прочетох книгата преди месеци!Не знаех дали ми хареса тогава,не знам и сега,но продължавам да си мисля за тази книга,за начина по който е построена.
Грешките в преводните книги няма защо да ги търсиш - те направо те удрят по челото. Тези преводачи, редактори и издатели барем името на авторите да се научат как се произнасят. Ние можем да четем в оригинал, ама те май не могат.
Иначе книгата е посредствена колкото си иска.
Много слаб психотрилър, въобще не ми хареса; Джилиан Флин е по-добра.
Страхотна книга, чете се на един дъх. Ще има ли втори роман на авторката?
На мен книгата много ми хареса.
Критикарстването е признак на ниска обща култура.
Като не ви харесва - четете в оригинал.Ако можете.
Все ще се намери някой да търси грешки в книгите, и все някой съжалява, че си е купил някаква книга. Не, тя не е прехвалена, а е твърде малко хвалена. Страхотна книга за дъното, до което човек може да стигне и така наречените му близки хора, които повече пречат, отколкото помагат. Но за да пише някой за тази книга, трябва да има речник и изказ като на авторката. А това няма как да стане. Затова остава четенето. (А не корекции по корици, текст и т.н)
Да, сбъркано име на авторката. Грешките плъзнаха и по кориците...
Пола Хокинс мисля, че е по правилно. Името на Тери Хейс на задната корица също е сбъркано. Книгата е една от малкото, които сужалявам,че съм купил. Прекалено прехвалена.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
'Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас'
Още с тази зловеща прелюдия на корицата книгата поглъща цялото читателско внимание към себе си. Сякаш книгата сама по себе си отваря предварително всичките си врати, за да разкрие инертната си същина, но не и 'Момичето от влака'. То е нещастно, низвергнато от целия свят същество, обречено да пътува всеки ден с влака до Лондон и обратно, поглъщайки черната магия на спомените, с които е белязано нейното настояще. Момичето е Рейчъл и през нейния неотлъчен детективски поглед ние се срещаме с мразовитите описания на едно отдалечено лондонско предградие, в което някога са царували любов и хармония за нея. Преди вечният ежедневен тътен на влаковете да започне да прорязва ожесточено живота на главната героиня, превръщайки го в тлееща отломка от спомени, мъка и алкохолни делириуми.
По същинско подобие на изящно изваян психотрилър, сюжетната линия в световната сензация на Паула Хоукинс върви праволинейно, докато в един момент съспенсът разпокъса този ретроспективен затвор на мисли и чувства.
И тогава се стоварва ужасът: вечерта на 13-ти юли никога вече няма да бъде същата за Рейчъл. Изведнъж безцелните обиколки на Лондон се превръщат в един-единствен апел: мракът най-сетне да бъде разтурен.
Кошмари, безсънни нощи, настоятелни срещи с психотерапевти осмислят ежедневните опити на Рейчъл да отърси паметта си от влиянието на погълнатия алкохол във фаталната вечер.
На пръв поглед всичко изглежда непроменено, но тя знае, че нещо коварно е пропило околността около подлеза на влака и е изтрило изцяло паметта й за него.
Съвсем неволно тя изиграва решаваща роля в брутално непредумишлено убийство, за чийто извършител полицията е изцяло неведома. Със зъби и нокти самотното момиче от влака ни превежда бавно и мъчително в този коловоз от спонтанно излезли наяве истини, интриги, удари под кръста и пререкания.
'Момичето от влака' ни въвлича в най-тъмните половини на човешката памет. За моментите, когато сме единствено погълнати от собственото си страдание, но се оказваме неволно свидетели на тежко произшествие, безсилни да се намесим.
Със своите авангардни, неподправени механизми, изграден съвсем адекватно с методите на съвременния минимализъм, 'Момичето от влака' ми напомни за политическите трилъри 'Liberty Stands Still' и 'Vantage Point', където ключова роля играе точно определен времеви отрязък.
Но какво става, когато съзнанието ни е напълно безсилно дори да възпроизведе повторно въпросния ключов момент, а вместо това оставаме впримчени в калейдоскопа на безконечното déjà-vu?
Венцислав Костадинов, Хеликон - Габрово
Не чета често трилъри, не съм запозната отблизо с жанра, но разбирам кога една книга е увлекателна. „Момичето от влака“ със сигурност е. Залагайки на три гледни точки, всяка от които на ненадежден разказвач, Паула Хоукинс ни представя историята на едно убийство и пътя до разкриването му. Една от гледните точки е именно на изчезналата жена, което прави проследяването на детайлите още по-вълнуващо.
„Момичето от влака“ може и да не е най-добрата книга в жанра, но далеч не е за изпускане. Четейки я, всеки ще намери по нещо различно, страшно, но и близко до него, а краят е напълно възможно да ви изненада. Поне изненада мен. Препоръчвам „Момичето от влака“ на хората, които до сега не са чели трилъри, но искат да започнат, както и на всеки, търсещ си нещо задържащо вниманието. Романът на Паула Хоукинс се чете светкавично бързо, а темите, засегнати в него, са повече от важни за времето, в което се намираме.
Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен
Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнадесет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите ? се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия. Учи в Оксфорд - икономика, политика и философия. Започва да работи като се бизнес репортер за The Times. Авторка е на книгата „Богинята на парите”, в която дава финансови съвети на жените. „Момичето от влака” е първият ? роман. Книгата се радва на невероятен успех. Вече е издадена на повече от трийсет езика и за кратко време се превръща в бестселър.
