Светът на Зоя Димитрова и Тони Кириаку, който ще откриете чрез тази майсторски разказана история ще ви очарова, разсмее, замисли и разтовари от ежедневните тревоги. Да четете тази увлекателна книга е като да се отправите на пътешествие с приятели. Заедно ще посетите красиви плажове, ще опитате вкусна храна и ще се запознаете с много интересни хора. Топлите и темпераментни герои ще докоснат душата ви и ще се свържат с емоциите ви по истински и чист начин. Няма да усетите кога сте я прочели, а след като я затворите за последен път ще ви се прииска да звъннете на Зоя и Тони и да ги питате как вървят нещата и какво им се случва напоследък.


За автора:

Доротея Петрова е една от най-известните български чиклит автори на пазара в момента (в мечтите си). Книгите ѝ са достигнали до милиони хора, а феновете ѝ са разпръснати по цял свят (да бе, да!). Преди да се отдаде на бляскавата си кариера на писател, тя посещава и завършва няколко различни университета като сред дипломите и сертификатите ѝ в момента са специалностите по: журналистика и социология; туризъм; книгоиздаване и креативно писане (чак пък кариера... че и бляскава на всичкото отгоре!). Идеята за дебютната ѝ книга я спохожда с повея на вятъра в един пролетен следобед, докато се излежава под дебелата сянка на смокинови дървета. Започва да пише на следващия ден и без никакво усилие успява да я завърши за две седмици(къде го дават това?) Въобще, всичко в живота ѝ се получава отръки и тече „по мед и масло“. Винаги знае какво иска, как да го постигне и още от млада предусеща по кой път в живота иска да върви (защо тогава се лута в толкова много различни посоки и се чуди на кое професионално поприще да се изявява по-напред? хммм?).

Всъщност, горепосочената винаги е вярвала, че за да напишеш книга, трябва да си много умен, преживял и препатил. Неотдавна обаче разбира, че е достатъчно да разполагаш с три неща като за начало: желание, време и търпение. Към кариера на писател не се стреми, защото има други цели в момента, както и планове да изучава нова и съвсем различна специалност от гореспоменатите. Идеята за настоящата книга се ражда една вечер в банята докато Доротея се приготвя за среща, а написването и оформянето ѝ отнемат около две години. Писането в крайна сметка не се оказва толкова лека задача, колкото първоначално си мисли, затова докато прави опити изучава и креативно писане. През целия си съзнателен живот мачтае да знае какво иска да прави като „порасне“ и се възхищава на хората, които са наясно със себе си и следват „предначертан“ житейски път. Към момента вече е приела съдбата си на вечно търсеща и любопитна житейска изследователка.

от Анета Тодорова / дата: 01 дек 2015

Увлекателна, забавна, чете се на един дъх!
Идеално се допълва с пясък, шезлонг и биричка :)

от Теодора Александрова / дата: 30 ное 2015

Е, да прочета книга за едно пътуване до Пловдив и обратно , не вярвах ,че го мога..Ядосвах се на всяко позвъняване на телефона и на някой ,който посмее да прекъсне четенето ми...Отнесоха го всички ..
Книгата е толкова увлекателна, че единственото ,което ми липсваше ,беше да мога да говоря с някого в момента и той да знае за какво говоря. ..да обсъждам ,да викам ,да се възмущавам на воля ....Благодаря, чакам продължение

от Ирина Йорданова / дата: 17 ное 2015

Приятна, увлекателна и много позитивна - "На светофара" е усмихнато четиво за истинския живот - изпълнен с приключения.

Едно от най-любопитните неща в книгата е страхотната игра с ретроспекции. Прескачането между минало и настояще, история и до последно неизвестното "сега" в нито един момент не тежи, не натоварва, напротив - подчертава последователността.

Зоя - главната героиня - е толкова истинска и близка до съвременната ни социална реалност, че понякога ми се струва, че наистина се познаваме. Че съм чула историята й от нея самата.

от Доротея Петрова / дата: 20 окт 2015

Ревю на "На светофара" от журналистката Ирина Йорданова четете тук:
https://Линкът е изтрит от администратор.

от Доротея Петрова / дата: 20 окт 2015

Откъс от ревюто на Екатерина Стоянова:
"Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника - почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова..."
Прочетете цялата статия в блога ? тук:
http://Линкът е изтрит от администратор.

от Кристин Карачорова / дата: 14 сеп 2015

Книгата ме грабна още от първите редове. На един дъх я взех! Увлекателна, забавна, романтична и непредсказуема....Харесва ми стила и езика и. Накара ме да се смея с глас.
Поздравления за първата публична изява на таланта ти, Дори! Пожелавам ти това да е началото на една дълга поредица от книжни успехи!

от Мария Александрова / дата: 13 сеп 2015

Здравейте,
Познавам авторката и благодарение на това имах възможността да прочета книгата преди да е публикувана официално. Книгата е увлекателна, интересна, с доста приятен хумор и ирония, точно в стила на авторката. Силно я препоръчвам да бъде прочетена!
Поздравления, Дори!

от Мариана Станева / дата: 10 сеп 2015

Познавам авторката от времето, когато още само четеше - будно, свенливо дете с големи, любопитни за света очи. Срещам я сега, след десетина години в първата и книга и съм...очарована.
Ще ме разберете, като я прочетете. Книгата е написана леко, без "напън" (каквито и усилия да е струвало написването) и е обещание за това, че и занапред ще се срещаме с авторката, защото писането и "лепне".
Пожелавам и да не пораства, никога да не е докрай наясно със себе си и да няма предначертан път, а да не спира да го търси. Браво!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg