Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Чете ли ви се нещо свежо? Нещо, което ще ви върне усмивката и ще ви припомни вашето собствено детство? „Манюня“ на милата арменска писателка Нарине Абгарян е точно това, от което имате нужда. Подобно и на нейния роман „Три ябълки паднаха от небето“, „Манюня“ е тиха книга, история, която ни връща към корените, Абгарян обича своето минало и ни го разказва като приказка. Наричат „Манюня“ детска книга, защото в нея става дума за преживяванията на две момиченца, но книгата е универсална и всеки възрастен, който поне малко е запазил своето любопитство и свежест на душата, ще се влюби в писането на Нарине Абгарян. „Три ябълки паднаха от небето“ беше сред най-продаваните книги на книжарница Хеликон в няколко седмични класации. Този успех е на път да се повтори и с „Манюня“. И двете книги у нас са издадени от Лабиринт, а преводът им е дело на Емилия Масларова. В едно свое интервю авторката споделя, че голямо влияние върху стила и мисленето й са оказали автори като Маркес, Фокнър, Сергей Довлатов, но ние сме убедени, че нейният глас е свеж и нов и няма да се изкушите да я сравнявате с големи световни имена. Владееща от малка руски и арменски език еднакво добре, мислеща и на двата езика, Нарине Абгарян е лингвистичен виртуоз и словото й завладява с удивителна лекота. Няма нужда от предварително настройване, зачитате някоя нейна книга, и не спирате, докато не затворите последната страница. Това умение разкрива голям талант. В Русия, където живее, тя става известна най-напред точно с „детската“ си книга, „Манюня“ обира всички престижни литературни награди и е адаптирана за театър и кино. Когато четеш книгата, споделят читатели, ти се иска да се смееш и да плачеш едновременно. Детството има ярки цветове. И точно тази яркост ни припомня Абгарян. „Манюня“ може да се чете и семейно, големите ще си припомнят какво беше преди години, а малките ще разберат как са живеели като деца мама и тати.