Три ябълки паднаха от небето

Автор: Нарине Абгарян

21 мнения

Издател Лабиринт
Преводач Емилия Л.Масларова
Брой страници 200
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 212 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197055290
Баркод 9786197055290
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 13.90 лв.

"Анатолия Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне, когато слънцето вече бе прехвърлило високия зенит и се бе търкулнало важно-важно към западния край на долината."...

Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас.

В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.
Нарине Абгарян, млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме.

Ключови думи: Силните женски образи, Изборът на книжарите за 2016, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Книги за студените дни, Стоплящи истории, Истории за доброто, Силата на женското перо, Книгите с най-силно начало и финал, Книгите на Нарине Абгарян, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017

от Ели / дата: 21 авг 2017

Много тъжна и трогателна. Колко ли такива селца има и у нас, но без това зрънце надежда...

от Мануела Ангелова / дата: 19 авг 2017

Прекрасна, вдъхновяваща, караща те да поплачеш и после да се усмихнеш :)

от Веска Петкова / дата: 08 авг 2017

Страхотна

от читател / дата: 20 юни 2017

Великолепна книга!! На 71 година съм и чета непрекъснато, но за първи път изпитах желание да напиша коментар за прочетеното, толкова много ми въздестваха мислите и историите на героите, описанието на селото, природата, събитията, животните.

от Боряна Овчарова / дата: 18 май 2017

Това е една от онези книги, в които читателят се гмурва, разхожда се по улиците на селцата редом с героите, плаче с тях, тревожи се, копнее... И разпознава себе си у някой от тях. И разпознава своето родно място в описаното от автора. И му се струва, че се е върнал в земите на своите предци и пише с тях историята. Но светлина в тунела има и тя е винаги в края му. Заради това семенце надежда си струват всички страници / сълзи.

от Мария Милева / дата: 03 май 2017

Невероятна книга!
Много топла, човешка и докосваща душата.
Книга,която всеки ТРЯБВА да прочете–най-вече тези,които са загубили надежда.

от Дани / дата: 30 апр 2017

Тука се разминах с очакванията си, но все пак я прочетох. Можеше и по-бързо се да се случват действията.

от Светла / дата: 16 мар 2017

Книгата е прекрасна - бях чула добри отзиви и вчера си я кяпих.Прочетох я на един дъх - от няколко години не бях чела нещо добро, ако не смятам "Островът" от една не особено известна английска авторка. Наистина, стилът е магическият реализъм на Маркес, но доста по-различна, оцветена в националните елементи на арменския бит и живот. Браво на авторката!

от Елмира / дата: 14 мар 2017

Тази книга определено е най-възхитителното четиво след "100 години самота" на Маркес. Намирам и голямо сходство между тях. Казвам го като влюбен почитател на Маркес, който трудно, а доскоро никога не би си позволил да прави подобни сравнения!

от Нина Стоянова / дата: 18 фев 2017

Книга на добротата! Прекрасна. Ненатрапчиви, но много силни послания, съчетава традициите на "Шехеразада" с магическия реализъм на Маркес и И. Алиенде, пречупени през погледа на тази нова за мен арменска писателка!
Дано да бъдат превеждани и други нейни творби, определено е явление в съвременната художествена литература!

от Незабравка Гергова / дата: 07 фев 2017

Не съм останала без светлина, но благодаря на издателя и на преводача за този роман.Почти не съм запозната с арменска проза.Възхитена съм и прочетох романа точно за два дни.Наистина една безкрайна приказка, разказана с много изящество и стил.Не се нуждаеш от "парцалче топнато в растително масло" за да си представиш и планината и селото и останалите 13 жени и 9 мъже, които живеят с надеждата да победят смъртта с философията на живота.Много се чудех дали ме греабна с Йовковата красотата на разказа или с наивинитета на героите на Маркес. Заключителната глава ме накара да си припомня за Елиф Шафак.Благодаря за удоволствието, че се запознах с Нарине Абгарян. Може би и ние трябва като Анатолия да пеем приспивните песни, които навремето ни бяха пяли и нашите баби и майка: "за благодатния дъжд, изсипал се в деня, когато вълчицата е родила седем вълчета и те са се пръснали по широкия свят, но са се върнали вълци за чудо и приказ в деня, когато тя вече била изгубила надежда, че някога ще ги види, за вятъра, който донася на устремните си криле вести от онези, които отдавна ги няма, за лозата, която е порасла чак до небесата и по клоните ? спят райски птици..." И наистина "най-голямата болка е от това, че градовете р иелдйд умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

от Ася / дата: 15 яну 2017

Интересно, стойностно четиво, но честно казано не бях в този еуфоричен възторг, който се носи за книгата. Бързо върви - прочетох я на един дъх, за ден, но останах със смесени чувства. Бих следила авторката.

от Павел / дата: 01 яну 2017

Стойностно четиво.

от Ана / дата: 29 дек 2016

В "Хеликон" ми прехвалиха книгата, била избрана за най-добрата за 2016-та. Тръгнах с голяма кошница за прехвалени ягоди, както се казва...Разочарована съм. Още помня Севда Седан с "Родосто, Родосто" "Гръцко кафе" много повече ме впечатли, а скоро четох "Яловата вдовица" - я е по- добра. Въпрос на вкус.

от Пламена / дата: 07 дек 2016

Книгата е уникална ! Добър пример за живота !

от Сия Михайлова / дата: 06 дек 2016

Книгата ме привлече с красивата си корица и още по-красивите описания на пейзажи,но за съжаление не отговори на очакванията ми. Бих я описала като твърде меланхолична и леко тромава в повествованието ,а красивите описания не успяват да компенсират чувството на тъга и обреченост,които навява,макар че авотрката се е опитала да я завърши с един по-оптимистично звучащ край.

от Илиева / дата: 28 ное 2016

Изчетох всички коментари тук + това, че книгата беше в топ продавани книги на доста от веригите книжарници, реших да си я купя.. Действието е мудно, Нарине Абгарян има интересен изказ и не мога да кажа, че книгата е скучна като цяло, но очаквах нещо много по-силно и въздействащо..

от Лили / дата: 28 ное 2016

Топлота, магичност, мъдрост - това са думите, с които бих описала тази книга. Докато я четях, съпреживявах болката на героите, смях се с тях, почувствах топлината и уюта на дома им. Стилът на авторката е много поетичен.

След като я завърших, си мислех тъкмо, дали би било хубаво да има продължение. Аз бих се радвала да разбера каква е била съдбата на героите, макар че понякога продълженията не се оказват толкова добри, колкото първата книга. Дано да не е така с продължението на тази книга.

от Мила Богданова / дата: 25 ное 2016

ПРЕКРАААААСНА книга, дано и продължението бъде преведено час по-скоро! Да е жива и здрава и още десетилетия да ни радва с изключителния си, искрящ талант!

от Вяра / дата: 29 сеп 2016

Магическа книга, изключително откровение. Завиждам на хората, на които им предстои да я прочетат.

от Ваня Хинкова / дата: 29 май 2016

"и ето какво исках да кажа
най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
...
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

Нарине Абгарян
(превод: Емилия Масларова)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

„...нека нощта прави магии и бди над щастието ѝ, нека прехвърля в прохладните си длани три ябълки, а после, както открай време в маранските сказания, ги пусне от небето на земята: една за онзи, който е видял, втора за онзи, който е разказал, трета за онзи, който е слушал и е вярвал в доброто.”


Чували ли сте звука на арменския дудук? Незабравим е, защото може за секунди да те разплаче, събрал в себе си толкова болка, красота и надежда.
Четенето на „Три ябълки паднаха от небето” на арменската писателка Нарине Абгарян ми донесе същите силни емоции. Освен това, като човек, който е прекарал половината си живот на село, за мен книгата се превърна в истинско пиршество на детски спомени.
Защото тя разказва за едно малко и изолирано селце, наречено Маран, сгушено в хребета Маниш Кар. Също като Макондо от „Сто години самота” на Маркес, то приютява особени хора, белязани от много тегоби и малко радости - Воске, Капитон, Анатолия, Василий, Ясаман... Дори имената им са като песен и всяко от тях си има история. Толкова ми хареса как Анатолия обича книгите и се грижи за тях и библиотеката; колко недодялан, но безкрайно мил е Василий; каква готвачка и магьосница на отвари е Ясаман.
Напомнят светци, защото са въплъщение на благородство и смиреност, на щедрост и трудолюбие, на сила и мъдрост. Въпреки глада, войната и земетресението, които бавно унищожават Маран. Приемайки оскъдицата, радвайки се на чистотата и искреността, на тайнственото и необяснимото, те оцеляват. Защото се осланят на ценности, които са изконни. И затова чудото се случва!
Красотата на ритъма и великолепието на думите, нанизани като перли, прелестната корица и разкошния превод ме заплениха безвъзвратно.
История като тази, написана по толкова магичен начин, с толкова обич към човека, като поклон към предците, е като дар от небето!
Това е една от онези тихи книги, чието ехо ще чувам дълго в себе си.

Любина Йорданова, Хеликон Русе