Регистрация Вход

Три ябълки паднаха от небето

  • 3.79 Рейтинг: общ рейтинг: 3.79 (127)
много слаба слаба добра много добра страхотна
Наличност: ДА Доставка: 3 дни

Анотация: Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас.

В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.
Нарине Абгарян, млада писателка от арменски ... прочети още

Хартиено издание

Цена:: 13.90 лв.

Анотация

Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас.

В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.
Нарине Абгарян, млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме.

ключови думи: , , , , , , , , ,

Ревюта

„...нека нощта прави магии и бди над щастието ѝ, нека прехвърля в прохладните си длани три ябълки, а после, както открай време в маранските сказания, ги пусне от небето на земята: една за онзи, който е видял, втора за онзи, който е разказал, трета за онзи, който е слушал и е вярвал в доброто.”

Чували ли сте звука на арменския дудук? Незабравим е, защото може за секунди да те разплаче, събрал в себе си толкова болка, красота и надежда.

Четенето на „Три ябълки паднаха от небето” на арменската писателка Нарине Абгарян ми донесе същите силни емоции. Освен това, като човек, който е прекарал половината си живот на село, за мен книгата се превърна в истинско пиршество на детски спомени.

Защото тя разказва за едно малко и изолирано селце, наречено Маран, сгушено в хребета Маниш Кар. Също като Макондо от „Сто години самота” на Маркес, то приютява особени хора, белязани от много тегоби и малко радости - Воске, Капитон, Анатолия, Василий, Ясаман... Дори имената им са като песен и всяко от тях си има история. Толкова ми хареса как Анатолия обича книгите и се грижи за тях и библиотеката; колко недодялан, но безкрайно мил е Василий; каква готвачка и магьосница на отвари е Ясаман.

Напомнят светци, защото са въплъщение на благородство и смиреност, на щедрост и трудолюбие, на сила и мъдрост. Въпреки глада, войната и земетресението, които бавно унищожават Маран. Приемайки оскъдицата, радвайки се на чистотата и искреността, на тайнственото и необяснимото, те оцеляват. Защото се осланят на ценности, които са изконни. И затова чудото се случва!

Красотата на ритъма и великолепието на думите, нанизани като перли, прелестната корица и разкошния превод ме заплениха безвъзвратно.

История като тази, написана по толкова магичен начин, с толкова обич към човека, като поклон към предците, е като дар от небето!

Това е една от онези тихи книги, чието ехо ще чувам дълго в себе си.

Любина Йорданова, Хеликон Русе

  • Мнения за книгата (14)
  • Издател: Лабиринт
  • Преводач: Емилия Л.Масларова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 200
  • Корици: меки
  • Език: български
  • Тегло: 210 грама
  • Размери: 13x20
  • ISBN: 9786197055290
  • Баркод: 9786197055290

изпрати мнениеМнения за книгата (14)

Подреди по:
  • докладвай

    Книгата е прекрасна - бях чула добри отзиви и вчера си я кяпих.Прочетох я на един дъх - от няколко години не бях чела нещо добро, ако не смятам "Островът" от една не особено известна английска авторка. Наистина, стилът е магическият реализъм на Маркес, но доста по-различна, оцветена в националните елементи на арменския бит и живот. Браво на авторката!

  • докладвай

    Тази книга определено е най-възхитителното четиво след "100 години самота" на Маркес. Намирам и голямо сходство между тях. Казвам го като влюбен почитател на Маркес, който трудно, а доскоро никога не би си позволил да прави подобни сравнения!

  • докладвай

    Книга на добротата! Прекрасна. Ненатрапчиви, но много силни послания, съчетава традициите на "Шехеразада" с магическия реализъм на Маркес и И. Алиенде, пречупени през погледа на тази нова за мен арменска писателка!
    Дано да бъдат превеждани и други нейни творби, определено е явление в съвременната художествена литература!

  • докладвай

    Не съм останала без светлина, но благодаря на издателя и на преводача за този роман.Почти не съм запозната с арменска проза.Възхитена съм и прочетох романа точно за два дни.Наистина една безкрайна приказка, разказана с много изящество и стил.Не се нуждаеш от "парцалче топнато в растително масло" за да си представиш и планината и селото и останалите 13 жени и 9 мъже, които живеят с надеждата да победят смъртта с философията на живота.Много се чудех дали ме греабна с Йовковата красотата на разказа или с наивинитета на героите на Маркес. Заключителната глава ме накара да си припомня за Елиф Шафак.Благодаря за удоволствието, че се запознах с Нарине Абгарян. Може би и ние трябва като Анатолия да пеем приспивните песни, които навремето ни бяха пяли и нашите баби и майка: "за благодатния дъжд, изсипал се в деня, когато вълчицата е родила седем вълчета и те са се пръснали по широкия свят, но са се върнали вълци за чудо и приказ в деня, когато тя вече била изгубила надежда, че някога ще ги види, за вятъра, който донася на устремните си криле вести от онези, които отдавна ги няма, за лозата, която е порасла чак до небесата и по клоните ? спят райски птици..." И наистина "най-голямата болка е от това, че градовете р иелдйд умират точно
    в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

  • докладвай

    Интересно, стойностно четиво, но честно казано не бях в този еуфоричен възторг, който се носи за книгата. Бързо върви - прочетох я на един дъх, за ден, но останах със смесени чувства. Бих следила авторката.

  • докладвай

    Стойностно четиво.

  • докладвай

    В "Хеликон" ми прехвалиха книгата, била избрана за най-добрата за 2016-та. Тръгнах с голяма кошница за прехвалени ягоди, както се казва...Разочарована съм. Още помня Севда Седан с "Родосто, Родосто" "Гръцко кафе" много повече ме впечатли, а скоро четох "Яловата вдовица" - я е по- добра. Въпрос на вкус.

  • докладвай

    Книгата е уникална ! Добър пример за живота !

  • докладвай

    Книгата ме привлече с красивата си корица и още по-красивите описания на пейзажи,но за съжаление не отговори на очакванията ми. Бих я описала като твърде меланхолична и леко тромава в повествованието ,а красивите описания не успяват да компенсират чувството на тъга и обреченост,които навява,макар че авотрката се е опитала да я завърши с един по-оптимистично звучащ край.

  • докладвай

    Изчетох всички коментари тук + това, че книгата беше в топ продавани книги на доста от веригите книжарници, реших да си я купя.. Действието е мудно, Нарине Абгарян има интересен изказ и не мога да кажа, че книгата е скучна като цяло, но очаквах нещо много по-силно и въздействащо..

  • докладвай

    Топлота, магичност, мъдрост - това са думите, с които бих описала тази книга. Докато я четях, съпреживявах болката на героите, смях се с тях, почувствах топлината и уюта на дома им. Стилът на авторката е много поетичен.

    След като я завърших, си мислех тъкмо, дали би било хубаво да има продължение. Аз бих се радвала да разбера каква е била съдбата на героите, макар че понякога продълженията не се оказват толкова добри, колкото първата книга. Дано да не е така с продължението на тази книга.

  • докладвай

    ПРЕКРАААААСНА книга, дано и продължението бъде преведено час по-скоро! Да е жива и здрава и още десетилетия да ни радва с изключителния си, искрящ талант!

  • докладвай

    Магическа книга, изключително откровение. Завиждам на хората, на които им предстои да я прочетат.

  • докладвай

    "и ето какво исках да кажа
    най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
    ...
    и ето какво исках да кажа
    най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
    в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

    Нарине Абгарян
    (превод: Емилия Масларова)

Кирилица:
Попълнете текста от картинката

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

За всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@helikon.bg